Тържественият празник на Благовещение Господне отбелязва Възвестяването на Благата Вест за изпълнението на Божието обещание за идването на света на Спасителя. За него разказва Евангелието от Лука (Лука 1, 26-38). В град Назарет ангелът Господен Гавриил донася тази вест на Мария: „Ето, ще заченеш, ще родиш Син и той ще се нарече Син на Всевишния „, а Мария отговаря: „ Ето робинята Господна. Нека ми бъде по думата ти“. И така, когато се изпълниха времената, Единородният Син Божи, се въплъти за нас, човеците и за нашето спасение в утробата на Дева Мария чрез делото на Светия Дух и стана човек.

Църквата, подобно на Мария, се присъединява в послушанието на Христос, като тайнствено изживява с вяра пасхалното значение на Благовещението. Мария, дъщеря на Сион, за да увенчае дългото очакване, го посреща с нейния „Fiat“ и зачева Спасителя чрез делото на Светия Дух. Уповавайки се на Бога и доверявайки се докрай на Неговия план, като нова Ева, тя става сътрудница на Господа в историята на спасението и чрез нея, Дева и Майка, обещаният народ става новият Израел, Църквата на Христос. Празникът на Благовещение Господне се чества на 25-ти март и се почита от всички основни християнски деноминации. Благовещение винаги се измества, когато 25-ти март се пада в Страстната седмица, в Осмината на Възкресение Христово или съвпада с някоя неделя на Покаятелното време или с Възкресение Христово.

Молим Ти се, Всемогъщи Господи, влей в умовете ни Твоята благодат, та като познахме чрез ангела въплъщението на Христа, Твоя Син, чрез Неговото страдание и Неговата смърт да достигнем до славата на Възкресението Му. Чрез Христа, нашия Господ. Амин.