Едно от най-емблематичните места за община Раковски безспорно е паркът „Приказната гора“. Паркът се радва на посещения от малки големи и още по-големи момичета и момчета и  вече е превърнат в туристическа атракция.

В началото на третия си мандат общинският кмет Павел Гуджеров заяви, че плановете на екипа му за този парк са той да се разширява и да става още по-атрактивен.

Специално за деня на детето, 1 – ви юни две нови приказки оживяха в парк „Приказната гора“:

Най-скъпоценния плод

(Народна приказка)

Един баща имал трима синове. Един ден ги повикал и им казал:

— Ще дам на трима ви по една кесия жълтици. Вървете по света и търсете най-скъпоценния плод. Който от вас ми го донесе, ще му дам половината от богатството си.

Взели тримата синове кесиите и тръгнали на три страни по света да търсят най-скъпия плод.

След три години тримата се върнали при баща си.

— Е — рекъл той, като се обърнал към най-големия си син, — донесе ли ми най-скъпоценния плод?

А той му казал:

— Най-скъпоценният плод, тате, трябва да е този, който е най-сладък. И аз ти купих едно свесло грозде. От всичките плодове, които ражда нашата земя, гроздето е най-скъпият плод.

— Хубаво си направил, синко — отговорил бащата, — хубав плод си ми донесъл. Ами ти какъв плод си ми донесъл? — обърнал се той към средния си син.

— Татко, аз мисля, че най-скъпоценният плод е този, който най-рядко се намира. Затова отидох в южните страни и ти купих редките плодове, които не растат у нас. Купих ти кокосови орехи, портокали, фурми, банани, по малко от всички други редки плодове. Ето ги — избери си, който ти хареса.

— Добре си направил, синко, хубави плодове си ми донесъл. Ще си избера един от тях — казал баща му. После се обърнал към най-малкия си син:

— А ти, синко, какво ми донесе? Защо се връщаш с празни ръце?

— Вярно е, тате, че аз се връщам с празни ръце. Но парите, който ми даде, аз не похарчих за скъпи плодове. Аз постъпих, тате, в едно училище. И там учителите и книгите ме учиха цели три години. Плодовете, които набрах, не се виждат, защото те са в сърцето и ума ми. Мисля, татко, че те са също скъпоценни плодове. . .

Като чул тези думи, бащата се зарадвал и казал:

— Ти си ми донесъл най-скъпите плодове, синко! Ти заслужаваш наградата, защото няма по-скъпи плодове от тия, които знанието дава на човека.

 

Лисицата и щъркелът

Българска народна приказка

Лисицата и щъркелът станали приятели. Един ден лисицата поканила щъркела на гости:
– Ела, куме, ела, драги! Да знаеш колко сладко ще те нагостя!
Пристигнал щъркелът, поседели, поприказвали, както е редно. Дошло време за вечеря. Разшетала се лисицата, разбъркала сладката каша, която била сготвила, сипала я в една голяма плитка тава и взела да кани щъркела:
– Яж, куме, яж, драги! Добре си ми дошъл! Яж, миличък! Сладко да ти е! Сама съм сготвила кашата. Яж, сили да добиеш!
И щъркелът – чук, чук! – зачукал с клюн по тавата. Но нали клюнът му бил дълъг, а тавата – плитка, нищо не могъл да хапне!В това време лисицата близала, лапала, докато доволна, всичко излапала. След това рекла:
– Ще извиняваш, куме, това е всичко. Нямам с какво друго да те нагостя!
Щъркелът й отговорил:
– Благодаря ти и за това, кумице! Заповядай утре и ти на гости, и аз да те нагостя!
На другия ден лисицата отишла на гости на щъркела, а той сипал мляко в едно гърне с високо и тясно гърло, сложил го на масата, надробил хляб и започнал да кани гостенката си:
– Добре си ми дошла, кумичке! Хайде да хапнем, каквото има, каквото съм приготвил. Яж, кумичке, яж! Да ти е сладко!
Лисицата се въртяла около гърнето, обикаляла го оттук и оттам, облизвала гърлото му, ала нищо не могла да хапне. Голямата й глава не мгла да влезе в тясното гърло. А щъркелът – нали клюнът му бил дълъг – кълвал, кълвал, изкълвал всичката попара.Ядосала се лисицата. Мислела, че ще се наяде за цяла неделя, а сега трябвало да се върне гладна в къщи. Казала на щъркела:
– Куме, нямаш ли някоя плитка чиния, че от това тясно гърне нищо не мога да хапна? – А щъркелът кротко отвърнал:
– Каквото повикало – такова се обадило.
Оттогава лисицата и щъркелът развалили приятелството си и никога вече не се срещат.