На 26 юли Католическата църква отбелязва възпоменанието на светите Йоаким и Ана – родителите на Пресвета Дева Мария и баба и дядо на Исус Христос. Техният празник е символ на силната вяра, надеждата и безусловната родителска любов, а през вековете те се превръщат в пример за християнското семейство.
Според древното християнско предание, достигнало до нас чрез апокрифните текстове, Йоаким и Ана дълго време живели без деца. В еврейското общество това се приемало като знак за липса на Божие благоволение, но двамата не изгубили надеждата си. С постоянна молитва и непоколебима вяра те измолили Божията милост, а ангел им възвестил радостната вест, че ще станат родители.
Така се родила Мария – бъдещата Божия майка, чието име означава „обичана от Бога“. Благодарни за получения дар, Йоаким и Ана я възпитали във вяра и благочестие, а когато навършила три години, я отвели в Йерусалимския храм, за да бъде посветена на Бога, изпълнявайки даденото от тях обещание.
Света Ана е почитана като покровителка на бременните жени, майките и семействата, а също и на редица занаяти. Почитта към светите Йоаким и Ана възниква първоначално в Източната църква, а впоследствие се разпространява и на Запад. След литургичната реформа през 1969 година Католическата църква обединява честването на двамата светци в общ празник, отбелязван всяка година на 26 юли.
В деня на тяхното възпоменание вярващите отправят молитви за здраве, мир и благословение в семействата, като си припомнят примера на двама праведници, които чрез търпение, доверие в Бога и безгранична любов оставят трайна следа в историята на християнството.
Източник: Католическа църква “Свети дух”