„Люляковото светилище със Слънчевата стела“

Над с.Бабек, вдясно от пътя за с.Свежен, се извисява връх Градището. До Градището се достига след около 5 км. по черен път. Преди да се премине седловината, от която започва изкачването към него, се извисява група скали в люлякова гора. В тях за издълбани кръгли басейни, някои от които с улеи. Заради гъстата люлякова гора скалното светилище е наречено „Люляково” от проф. Валерия Фол. По пътека между скалите, на около 50 метра югоизточно от светилището, на склон, обърнат на юг, в специално направено в скалите „легло”, е изправена и умело закрепена в основата със скални късове висока 2.5 метра каменна стела във формата на пламък. Лицевата и страна е обърната на юг и от нея се открива хоризонт към долината. Под стелата в скалата е оформена малка площадка. Добре изравнената предна част на стелата е силно изветрена и по нея не се забелязват следи от изображения и надпис. Според проф. Валерия Фол „Люляковото светилище” е типично извънселищно светилище с връх. Тя разглежда скалните олтари на подхода на светилището като място, където е извършван обред в чест на Бога Слънце и на Великата Богиня майка. Обредът е имал за цел – да прослави божествата, да се пречистят хората чрез него, след което да поставят пред стелата своите дарове – плодове, билки, цветя. Обредността, която се извършва по време на лятното слънцестоене, винаги е свързана с младежката инициационна обредност. С младите хора, които са достатъчно съзрели, за да могат да поемат своя път, и да взимат решения. Проф. Валерия Фол разглежда Слънчевата стела, като един от важните топоси на вяра и обредност на региона и според нея пълното изясняване на функционалността му е въпрос на бъдещи изследвания. В района на Слънчевата стела и Люляковото светилище се намират още няколко мегалитни забележителности – Трона, Костенурката и др.