Местна инициативна група „Раковски“ изпълнява проект „От Средновековието до наши дни – популяризиране на значими личности, събития и църковно наследство на териториите на МИГ Раковски и МИГ Радомир-Земен“ по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., административен договор № РД 50-45/18.07.2024 г. В рамките на няколко публикации ще бъдат представени личности, събития, храмове и манастири, които представляват съществена част от значимото църковно наследство на територията на община Раковски.
В предишната публикация ви запознахме с личността на Иван Романов – католически епископ, апостолически викарий на Софийско-Пловдивския апостолически викариат и мъченик за Христовата вяра. Днес ще ви представим последните две лица, част от своеобразното църковно наследство на община Раковски, като с тях не се изчерпват всички допринесли за разпространението и обогатяването на вярата на нашата територия. В настоящата публикация ще ви разкажем за епископ Симеон Коков и за монсеньор Георги Йовчев.
Епископ Симеон Коков е роден на 24 януари 1897 година в село Балтаджии, днес кв. Секирово на град Раковски. На 29 януари 1923 г. е ръкоположен за свещеник. Той е първият българин защитил докторат в престижния Папски Източен Институт през 1926 г. На 3 май 1940 г. е избран за главен настоятел на капуцините в България и на 1 юни същата година се завръща в Пловдив.
В началото на 1950 г. свещеник Симеон Коков е смятан за предполагаем наследник на вече боледуващия софийско-пловдивски викарий Иван Романов. Поради тази теза той е
наблюдаван пряко от оперативните работници на Държавна сигурност. През същата година властите са искали да бъде изпратен български представител на международния конгрес за мир, организиран от Чешката национална католическа църква през юни 1950 г. във Велехрад. За тази мисия е подготвян свещеник Петър Сарийски, секретар на владиката. Симеон Коков обаче успява да го разубеди. Освен това той публично осъжда участието на отец Сарийски като член в Окръжния съвет на Отечествения фронт в Пловдив. На 20 април 1958 г. е избран за Софийско – Пловдивски апостолически администратор и за титулярен епископ на Батне.
Държавата се опитва да диктува избирането на следващия католически епископ на Софийско-пловдивския апостолически викариат, прилагайки подхода разделяй и владей. Изострят се противоречията между преди това титулувания администратор на епархията – Богдан Добранов и епископа на католиците по източния обред – Кирил Куртев. На 4 декември 1960 година, с разрешение на Комитета за изповеданията, Кирил Куртев ръкополага Симеон Коков за епископ.
От началото на 60-те години дейността на Католическата църква в България преминава под знака на Втория ватикански събор. Покана за събора получава и епископ Кирил Куртев като представител на Католическата църква в България, но поради смъртта на неговия помощник Йордан Карамитров, за Рим заминава Симеон Коков. Покрай работата си на събора, участва в Първата и Третата сесия през 1962 и 1964 г., той се среща с папа Йоан ХХIII.
През 60-те години по партийна и административна линия са предприети мерки за ограничаване дейността на свещениците и за изолирането им от населението. Чрез селските народни съвети енорийските свещеници са предупредени да не събират деца, да не бият камбани, да не издават кръщелни свидетелства, да разпуснат църковните хорове. През 1967 г. Окръжният народен съвет в Пловдив събира данни за активно практикуващите католици. Резултатите от изследването сочат, че 25 % от католическото население в Пловдивско посещава редовно църковните службите. Това кара местните власти да предприеме непопулярни мерки за ограничаване на вярата като съкращаване или преназначаване на друга работа, отклоняване на молби за посещаване на деца в детски заведения, издаване на недобри служебни характеристики и др.
Епископ Симеон Коков умира в Пловдив на 11 юли 1974 г. Погребан е в гробищния парк на родното си място – кв. Секирово на град Раковски.
Георги Иванов Йовчев е роден на 6 май 1950 г. в село Секирово, сега квартал на град Раковски. Средното си образование завършва в Професионалната гимназия по селско стопанство в село Белозем, специалност „Двигатели с вътрешно горене“. Отбива задължителната си военна служба в София. Заради комунистическия режим се е подготвял тайно за свещеник при отец Никола Радов, отец Васко Сейреков и отец Петър Изамски.
На 9 май 1976 г. е ръкоположен за свещеник от епископ Богдан Добранов. Специализира богословие в Папския Източен Институт в Рим, Италия. Бил е енорийски свещеник в Пловдив, Раковски, Калояново, Дуванлии и Житница. На 6 юли 1988 г. е преконизиран за апостолически администратор на Софийско-пловдивската епархия и за титулярен епископ на Ламфуа. На 31 юли 1988 г. е ръкоположен за ламфуйски епископ от архиепископ Франческо Коласуоно, в съслужие с епископ Самуил Джундрин и екзарх Методий Стратиев, в пловдивската катедрала „Свети Лудвиг“.
През януари 1989 година монсеньор Георги Йовчев посреща в църквата „Свети Лудвиг“ президента на Франция Франсоа Митеран. На 13 ноември 1995 г. е назначен за Софийско – Пловдивски епархиен епископ. Член е на Междуритуалната епископска конференция в България.
През 90-те години на XX век, епархията успява да си възвърне собствеността на някои от маломерните имоти иззети от комунистическата власт. Крупните имоти и сгради като френските колежи и католическите болници не са реституирани.
При неговото управление в диоцеза са построени следните нови църкви: катедралата „Свети Йосиф“ в град София, „Свети Дух“ в град Пловдив, „Свети Андрей“ в село Калояново и „Свето Семейство от Назарет“ в град Хисаря. На много от съществуващите храмове е извършен основен ремонт, а за други са предприети неотложни ремонти и укрепителни дейности. Изградени са и нови енорийски домове за свещениците. Построени са и манастири на сестрите Францисканки мисионерки в село Житница и манастира „Света Елисавета“ в град Раковски, на сестрите бенедиктинки „Свети Бенедикт“ в град Раковски, манастир на сестрите пасионистки в Калояново, манастир на отците Конвентуалци – „Свети Максимилиян Колбе“ – също в град Раковски. Построени са и параклисите „Христос Възкръсналия“ и „Свети Йосиф“ до гробищните паркове в град Раковски.
