Веселин Мирчев: Бог ни е дал две ръце, едната с която да приемем, а с другата да дадем!

Веселин Мирчев е роден на 5 октомври 1973 г. в град Раковски. Започва да рисува още от пети клас при учителя Димитър Тошев. В осми клас се увлича по рок музиката и започва да свири на китара. По-късно се научава да свири на бузуки, тамбура, мандолина, саз, уд и цигулка. Завършва основното си образование в ОУ „Христо Смирненски“, а средното – в училище
„Христо Смирненски“ в град Хисаря със специалност „Кулинарство“.
През 1994 г. заедно с Венко Пеев създават оркестър „Аполония“ и
започват да свирят в ресторанти и заведения, гръцка, сръбска и
българска народна музика. През периода 1996-1997 г. работи в Кипър, където на много места остават следи от неговото творчество – един параклис е украсен само с негови икони. Фоайето на Конвентуалския манастир в Раковски е украсено изцяло с негови творби. Негови картини има и в католическата катедрала в Пловдив. Освен в България и Кипър негови картини има в Германия, Италия, Гърция и Австрия. Има една самостоятелна изложба и две изложби с други художници. От 1999 г. свири в църковния хор към енория „Пресвето сърце Исусово“, помага с богослужебен музикален съпровод на литургиите, води школа за китара в манастира, дава уроци по китара. За тази дейност и във връзка с 50-та му годишнина през 2023 г. получава Апостолическа благословия от папа Франциск.  Веселин учи деца да свирят на китара. Женен е за Людмила Мирчева. Има двама сина Ивелин и Валентин. 

  • Здравейте, г-н Мирчев! Христос възкръсна! Благодаря Ви, че съгласихте да дадете това интервю за нашите читатели на най-светлия празник за християните Великден. 

– Наистина възкръсна! Здравейте на вас и на вашите читатели! Благодаря за поканата!  

  • Лесно ли е човек да оцелява, когато е решил да се занимава с изкуство?

-Аз съм щастлив че се занимавам с изкуство, това ми доставя удоволствие. Развивам се и се уча и до днес. Когато усетя, че съм напреднал в музиката оставям я за малко и се задълбочавам само в рисуване. Това е като една надпревара със себе си. Обичам всякакъв вид струнен инструмент и почти всяка година си прибавям още музикални инструменти, защото обичам всякакъв вид музика . 

  • Творбите Ви наистина са прекрасни. През януари споделихте в профила си в социалните мрежи „Тайната вечеря“ на Леонардо Да Винчи. Какво изпитвате докато рисувате Исус и апостолите?

-Леонардо да Винчи ми любим художник, заедно с другите титани Микеланджело и Рафаело. Тайната вечеря я бях комбинирал от 5 – 6 картини от различни стилове и така се създаде и моята картина с мое виждане и композиция.

  • Имате ли любима творба?

-Аз съм сюрреалист и съм се вдъхновил от Салвадор Дали. Любимите ми картини са сюрреалистична фантастика ,която рядко показвам ,защо не съм разбираем за хората от нашия град. Картините са ми много сложни за обяснение.

  • Каква част от Вашия живот заема вярата?

-Бог действа индивидуално с всички християни и се разкрива по различен начин. На някой показва своята святост, на други своята любов и доброта, на трети свръхестествена сила . Колкото повече се занимавам с изкуство толкова повече вярвам в Бог. Бог вижда това. Бог ни е дал две ръце ,едната с която да приемем ,с другата да дадем… 

  • На националния ни празник пуснахте видео към песента “Я кажи ми, облаче ле бяло” във песента свирят двама ваши ученици. Изпълнението е прекрасно, клипа също. Как се роди идеята?

-Идеята дойде когато пуснахме инструменталче на песента с Теди Църнов. Много хора я харесаха .Стелла Зенкова харесала инструментала ,че е по- интересен и модерен от обичайните варианти и решихме да направим една репетиция. Видях, че им светят очичките на тези деца и са готови с песента. След няколко дни я записахме в радио „Аве Мария“ с помощта на Отец Венци и Светльо Цонков. Интересен факт да отбележа че в студиото направихме само веднъж пробно песента и веднага я записахме без грешки и смущения ,все едно са я свирили хиляди пъти ,бях много доволен от тях.

  • Пожелайте нещо на нашите съграждани за Великден?

-Когато казваме нашите пожелания за Великден ние носим добротата на надеждата в себе си. Това е празник не само на Възкресението на Христос ,но и символ на нашата вяра в по добри времена, на нашата надежда в любовта към ближния и желанието ни доброто да се разпростре над света. Пожелавам много здраве и щастие на нашите съграждани. Христос възкръсна!