Възпоменанието на светите ангели, споменати днес изрично в „Римския мартиролог“ на Католическата църква като Ангели пазители, се чества от 1670 г. на 2-ри октомври, дата, определена от папа Климент X. Светите Ангели пазители, призовани на първо място да съзерцават Божието лице, също са изпратени на хората от Господ, за да ги придружават и да им помагат с тяхното невидимо, но грижовно присъствие.

Ангелът-пазител, съществуването на ангел за всеки човек, който го води и защитава, от раждането до смъртта, се споменава в Стария Завет в Книгата на Йов, в Псалтира се казва: “Бог ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища:

ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си; зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище“ (Пс.90:11-12.10), а и от самият Исус, в Евангелието на Матей, когато посочва малките, казва: „Гледайте да не презрете един от тези малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен“. (Мат. 18:10) Свещеното Писание говори и за други задачи, упражнявани от ангели, като например да принасят на Бога нашите молитви и жертви, както и да придружават човека по пътя на доброто.

Всъщност, истина на вярата е, че всеки християнин от Кръщението си получава свой собствен Ангел-пазител, който го придружава, вдъхновява го и го води през целия му живот, до смъртта, перфектен пример за поведение, което трябва да се поддържа по отношение на Бога и хората и светло огледало, в което всеки християнин трябва да отразява своето ежедневно поведение. За това Църквата е продиктувала една от най-красивите молитви, която гласи:

„Ангеле Божий, пазителю мой, аз, който по Божия милост съм поверен на тебе, моля ти се осветявай ме, пази ме, крепи ме и ръководи ме през този ден (тази нощ). Амин.“