Специално за читателите на R-NEWS в деня на родилната помощ интервю даде акушерката Кристина Арлашка!
Кристина Арлашка е от град Раковски, работи като акушерка в УМБАЛ „ПЪЛМЕД“ в град Пловдив.
- Здравейте, госпожо Арлашка! Честит празник! Благодарим Ви, че се съгласихте да дадете това интервю в този празничен ден и да запознаете нашите читатели с една от най-важните професии, тази на акушерката.
– Здравейте! Благодаря много за поканата и за поздрава! Честит празник на вашите читатели!
- Сигурен съм, че нашите читатели с голям интерес искат да чуят казаното от Вас, така че да не губим време. Разкажете ни как се насочихте към професията акушерка?
-Насочих се към професията “ Акушерка“ ,защото исках да помагам на хората и най-вече на бъдещите майки и техните рожби, защото това е както специален, така и много труден период от живота на една жена, а именно отглеждането на дете. Да даваш информация на бременната жена за периода , в който е бременна, да си до жената по време на раждане и да усетиш тръпката от всички тези емоции … Не е работа за всеки човек, а самата аз знам на какво съм способна и знам възможностите си. Исках да стана част от това да бъда свидетел на раждането на новия живот.
- Къде сте завършили образованието си?
–Завършила съм образованието си в Медицински университет в град Пловдив със специалност “ акушерка “ с бакалавърска степен през 2018 година. През 2020 година завърших и магистратура “ Управление на здравни грижи“.
- Как всъщност оценявате упражняването на акушерската професия днес в България? Според Вас как се реализира една акушерка в нашата страна?
–За съжаление я oценявам я с много слаба оценка. В практиката като акушерка , не е така представено както в учебника по “ Грижи за болния “ или в “ Акушерство и Гинекология“ . Професията на една акушерка е всеобхватна с много задължения през работното време и когато има стажанти акушерки до нея.., тя трябва да обяснява всичко , за да се обучат и те като кадри. А да не забравяме ,че хората са различни и всеки има различно възприемане и усвояване на умения, особено в спешни състояния, каквито има много в акушерството… Много често в практиката се реагира много бързо , защото животът на детето или майката са в опасност и трябва да си мобилизиран… както акушерката ,така и лекарят и от там целият екип за работа , защото иначе нещата могат да станат фатални. Когато една акушерка е нон-стоп на работа и има хиляди задължения на главата тя в един момент се изморява и не е така пълноценна ,както преди. Факт е ,че има недостиг на медицински специалисти – акушерки и медицински сестри , но за съжаление държавата ни не прави нищо , за да стимулира тези хора да изучат тази професия и да я практикуват тук в България, а не в чужбина. Реализирането на една завършила акушерка е трудно в България. Да , ще те “ вземат като топъл хляб ,защото имаш медицинско образование“ ,но фактът ,че не си обучен в практическа обстановка може да те спъне. Заплащането не е много и често акушерките са ощетени…, даваш всичко от себе си, караш 12-часови смени и накрая не получаваш достатъчно , за да изкараш и месец ,което е жалко.
- Оценена ли е според Вас достатъчно професията на акушерката в България като цяло?
– Не е оценена правилно. От няколко години насам акушерките се борят за автономна професия , което ще рече да водят самостоятелно женска или детска консултация в България. Да насочват жените и децата към лекар , едва ,когато има дадена патология, но аз съм на мнение,че не от всяко дърво става свирка . Изискват се много знания , умения , опит , да не говорим за финансови ресурси да отвориш кабинет и да „практикуваш сама “ .. изключително трудно е в България . Всички знаем ,че в България трябва да имаш “ силен гръб“, за да имаш такива успехи…Но с течение на времето може да станем свидетели и на обрат… Дай Боже да е така.
На първо място трябва да се променят много закони в нашето здравеопазване и чак тогава да се предприемат действия за акушерска автономност, но мисля че с развитието ,което има нашата страна … Ще минат доста години за осъществяването на този план.
- Вие самата чувствате ли признателност от пациентите в своята практика?
-Моята признателност от пациентите е винаги изписана на лицата им с голяма усмивка. На мен това ми стига, за да се чувстваш полезен и удовлетворен ,че си успял да помогнеш.
- Кое отличава професията на акушерката?
-Професията на акушерка се отличава с факта ,че при нас винаги има “ щастлив край “ … Всички знаят ,че много специалности от медицината са свързани с фатален край, а при нас в акушерството такъв край рядко се среща за щастие, но няма да лъжа ,че в практиката съм изживявала доста болката на пациентите. Фактът да посрещнеш и да си свидетел на раждането на нов живот те зарежда с адреналин, със сили , с позитивизъм и не на последно място с много усмивки и сълзи от щастие. Не напразно акушерките изглеждаме и доста младолики, явно ще да е от факта ,че се срещаме с новия живот постоянно.
- Акушерките са тези, които полагат първите грижи за новороденото. Какви емоции изпитвате? Имате ли чувство на страх?
–Емоциите са много, когато обгрижваш дете след раждане . На първо място облекчение, че се е родило живо и здраво бебе и майката също е добре. После се свежда до това да направиш всичко нужно , за да е комфортно на детето , за да е спокойно и да го запознаеш с майка му. Винаги се шегувам ,че ние сме щъркели с бебета в нашата професия и е отделен въпросът колко е трудно всичко. Особено когато не си работил с бебета. Самата аз от 2020 година съм част от екипа на акушеро-гинекологично отделение на болница “ Пълмед“ и когато започнах работа там и разбрах ,че ще трябва да се грижим за бебета изпаднах в лека мини черна дупка защото …., тези малки душички само плачат и спят , не могат да ти кажат какво го боли, дали са гладни, дали искат да спят , дали ги боли коремче или пък нещо друго…и когато не получиш този отговор от тях е стряскащо…, да имаш пълна отговорност към тях и да сметнеш на момента какво трябва да се направи на детето ,за да се успокои. Но съм щастлива ,че успях да натрупам опит и с бебетата ,тъй като това ми даде голям тласък и помощ в отглеждането и на дъщеричката ни.
- Как ще посрещнете днешния празник?
–Ще го посрещна с усмивка! Така ,както всеки път, защото си успял да помогнеш на дадена майка или на детенцето и ,или и на двете. Успял си да направиш нещо смислено за деня. Ще го посрещна с високо вдигната глава, не от прекалено самочувствие,а заради фактът,че преподавателите ни в университета са обучили медицински кадри ,които са винаги готови за отзоваване. За което им благодаря от сърце! Защото без тях,нямаше да бъдем такива ,каквито сме- недоспали супергерои в медицински униформи!
- Много Ви благодаря! Желая Ви здраве и много успехи в личен и професионален план!
– Аз Ви благодаря! За мен беше удоволствие!