Според римския мартиролог Католическата Църква чества на 3-ти януари Пресвето Име Исусово, единствено, пред което се прекланя всяко коляно, небесно, земно и подземно, за слава на Господ Бог. Името Исус означава „Бог спасява“, което е обобщено с думите на Свети Апостол Павел в Посланието до Филипяни „Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Исуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.“ В католическата литургия всеки път, когато се произнася името на Исус, се покланя глава към кръста на олтара. Предаността към името на Исус, автентична „формула“ за святост, винаги е съпътствала историята на Църквата. Тя достига своя връх между XIV и XV век. През 1530 г. папа Климент VІІ дава разрешение на Францисканския орден да възпоменава литургично Пресветото Име Исусово. Набожността към него е разпространявана най-вече от светците Бернардин от Сиена и Иван от Капестрано. Бернардин от Сиена създава триграма с буквите IHS (първите три букви от името на Исус на гръцки ΙΗΣΟΥΣ (Iesus), на син фон в средата на слънце с 12 лъча. Всъщност Бернардин повтаря набожност, която вече присъства при св. Павел Апостол, по-късно през Средновековието при някои Църковни учители и също така при Свети Франциск от Асизи. Възпоменанието започва да се чества като празник при папа Пий Х, в неделята след Нова година, а папа Иван Павел II възстановява факултативно възпоменанието в Римския календар на 3-ти януари.