Ще има преизбиране на Павел Гуджеров, защото той е един успешен кмет с успешен екип

 Йосиф Делгянски – за фермерите в България той е авторитет . Той е един от най -големите зърнопроизводители в Южна България. Делгянски е на 64 години от Раковски. Завършва механотехникума в Карлово. Висшето си образование получава във ВТУ“Ангел Кънчев “ в Русе със специалност машинен инженер „Селскостопанска техника“. Има син и дъщеря и 5 внучета.

Обработва около 90 хиляди декара земя в землищата на 10 села в областите Пловдив и Стара Загора. Той е пример за изключителна находчивост, трудолюбие, почтеност и мъдрост в управлението на стопанството си . Земеделец е откакто се помни, въпреки , че по образование е машинен инженер. Успял е да привлече към земеделието цялото си семейство.

Със земеделие се занимава от 1980 г. Първо е бил директор, после зам.председател на ТКЗС в Раковски . Промените го заварват председател на ликвидационния съвет на ТКЗС. Със съмишленици създават кооперация и след това я приватизират.

„През 1999 година направихме сдружение със собствениците на „Симид“ и работим земята на общините Раковски, Брезово и Братя Даскалови.

В момента работим 90 хил. дка. земя и смея да твърдя , че се справяме доста добре. Проблеми като при всеки един бизнес има , но ги преодоляваме. Изпълняваме си договорните отношения с арендодателите и това предразполага за добър климат и за развитието на нашите фирми. Основно се занимаваме със зърнопроизводство. Произвеждаме пшеница, слънчоглед, рапица и царевица. Пшеницата отива изцяло в „Симид“ за хляб, а другите култури ги продаваме.“-разказва Делгянски.

Анализ и оценка на земеделския сектор

Ако нещо добро е станало в България , то е приватизацията в земеделския сектор. След като земята отиде в частни ръце, въпреки всички трудности , нашата земя никога не остана необработена.

В земеделският сектор много добре се разви зърнопроизводството. Често сме обвинявани , че сме латифондисти и субсидията я получават една шепа хора , но това не е така. Субсидията , която получаваме отива при собствениците на земя като рента. Даже този милиард и 100 млн. лева , който се получава в сектора не стига , за да се платят рентите на хората. Този успех в земеделието се дължи на това , че запазихме земята комасирана, дължи се на новата техника , която вкарахме като високопроизводителни комбайни и трактори и продукцията , която произвеждаме я продаваме на себестойност, за да можем да присъстваме на международните пазари. Другия фактор за успеха на сектора е , че зърното е борсов продукт и не зависи от вътрешния пазар. Докато всички други сектори млечният, животновъдният, зеленчукопроизводство, плодопроизводство, овощарство са много зависими от вътрешния пазар и преработката. Там всъщност са проблемите в агросектора. Ако произведеш суровината няма кой да я преработи, ако има кой да я преработи няма къде да се продаде готовата продукция.

Грешката на държавата е , че и досега тя реално не може да осмисли в кои сектори какви разходи се правят, каква продукция би трябвало да се получи при тези разходи и каква е печалбата накрая. Ако се направи една независима експертна оценка ще се види , че парите , които се вливат в зеленчукопроизводството не са малко. Според мен проблемите в този сектор са в пазарите, а не в производството, защото този сектор задължително трябва да мине през напояването . Ако ти напояваш и си разбираш добре от работата, би трябвало да получаваш достатъчно продукция, за да можеш да си покриваш разходите и да имаш значителна печалба. Отглеждал съм зеленчуци и затова си позволявам да давам оценка на сектора. Ние сега в много от отраслите искаме да получаваме минимални количества без никакъв разход и да получаваме максимална субсидия. Държавата трябва да помисли в тази посока, по какъв начин се дават средства за стимулиране и поддържане на тези сектори, за да могат те да укрепнат и да успяват да се самоиздържат. Тук е и неразбирането между зърнопроизводството и останалите, защото нашият сектор е уязвим. 28 млн. дка. земя е заета с жито и тя с нищо друго не може да бъде заета. Нашата държава трябва да реши дали иска тези 28 млн. дка. да се работят или не иска.

Анализ и оценка на ситуацията в държавата

Нещата вървят добре . Направи се много и то за много кратки периоди от време. България надхвърли БВП от 100 млрд. лева. Доходите на хората се вдигнаха значително. В бизнеса също, заплатите отдавна се увеличиха. При мен няма човек , който да получава по-малка заплата от 1500-1800 лв. чисти пари. При шофьорите заплатите са 3000-4000 лв. Почти във всеки сектор е така. Доскоро завиждахме на европейците за тези заплати. Заплата е обвързана и с повишаването на цените на някои услуги например. Не можеш да получаваш 2 000 лв. заплата , а да не се вдигне данъка примерно с 5-10 лв., водата да е безплатна и прочее. Всички сектори на икономиката са взаимообвързани.

Лостовете на държавата не трябва да спъват бизнеса. Това е ролята й- да създава предпоставки за развитието на бизнеса. Бизнесът помага на общината като си плаща данъците и осигурява работни места. Когато хората имат работа те също си плащат данъците.

Заслуга но това правителство е осигуряването на достъпа до всички европейски фондове. Знаете, че когато БСП идваше на власт в каквито и да е коалиции, тези еврофондове бяха спирани, което неминуемо водеше до сътресения в държавата. Ако безработицата в страната в момента е толкова ниска , то се дължи и на тези фондове.

От сравнително скоро съм потребител на социалните мрежи и съм учуден от потока и количеството на фалшиви новини и по какъв начин може да се манипулира общественото мнение. Като човек, който работи от 1980 г. , т.е 10 години преди реформите , смятам, че България никога не е била в по-добро състояние досега. Сега, като всяко едно управление има и неща , които трябва да се поправят , но те не са толкова фрапиращи и големи , за да „обърнат колата “ . Защото , само , който не работи не греши. Не разбирам тези протести в момента. Аз не мога да си отговоря на въпроса какво значи да се смени системата? Преди 5 години пак искаха да променят системата . Според мен не само правителството , но и всички политически партии трябва да работят за постигане на национално съгласие по няколко опорни точки . Първата е темата за корупцията, защото я има и тя е на всички нива. Втората е здравеопазването и не на последно място просветата.

В здравеопазването когато тръгне да се прави реформа винаги има сили , които противодействат, за да не се случват промените. Ето догодина ще се налеят още 5 млрд. лева в здравната система, а качеството на здравните услуги пак не е каквото трябва да бъде. Има много грешки по клиничните пътеки , а това са предпоставки за източване . Здравно-осигурителната система също е неправилно конструирана. Ето аз се осигурявам на максималният размер, но като отида в болницата съм приравнен с този, който не е дал 1 лев. Тази солидарна система трябва да изчезне и хората сами да си менажират парите за здравеопазване.

Относно образованието. Четох наскоро едно проучване , в което българските пенсионери са поставени на 4 място по образованост в Европа, а подрастващите българчета на 89-то място. В момента България изпитва остра нужда от всякакви специалисти , както висши кадри , така и изпълнителски , занаятчии също. Безсмислено е когато се вижда , че едно дете няма голям потенциал задължително да завършва 12 клас без занаят. На път сме да загубим такива професии като стругар, фрезист и др. Вижте сега в транспортните фирми какви заплати се дават , само затова , че няма шофьори. Този ешалон на средните училища , които обучаваха учениците на тези професии вече ги няма. Трябва по най-бързият начин тези техникуми да се възродят. Аз се опасявам, че тогава пък ще има проблем с липсата на подготвени преподаватели за тях. Защото това не са лесни професии.

Другото е децентрализацията на финансовата власт. Голяма част от местните данъци да влизат в местната хазна. Това ще мотивира и общинската власт не да вдига данъците, а да увеличи събираемостта им. Тогава и хората , които ще управляват тези средства ще бъдат по-щателно подбирани и ще бъдат по-качествени.Така и претенциите към държавната власт ще бъдат по-малки.

Оценка на работата на общинска администрация в Раковски

Раковски е много специфичен район. Нашето население е католическо, което е било дискредитирано и потъпквано години наред през тоталитарния режим. Ползвали са ни само за работа и то най-трудоемката работа. Ходили сме като поливачи в северозападна България. Не случайно тези плодородни земи в онзи край пустеят , защото ги няма хората от Раковски. нашите хора са пословични с трудолюбието си . Паткарите също са тръгнали оттам. В Гулянци е първата кланица за производство на гъши и патешки дроб. Трудолюбието на тези хора и стремежът им да изкарват повече пари, са ги карали да ходят да работят там.

Навремето около Белозем и Раковски са извличали редки метали от недрата на земята. С технология , с която страшно са замърсявали нашата земя и нашата природа и при много тежки условия на труд. И в замяна на това толкова години не беше направено нищо за Раковски. Нито една асфалтирана улица, нито един цех за производство или преработка.

Не искам да се обвързвам с нито една политическа партия. Това ми дава възможност да правя реална оценка на нещата без да страхувам от това.

Аз много се радвам , че когато избрахме Иван Антонов за кмет и дойде ГЕРБ на власт тогава започнаха добрите неща за Раковски да се случват.

Когато Бойко Борисов беше на посещение тук , аз и тогава в залата казах, че хората ни заслужават да живеят нормално, защото те и досега дават значителна част от БВП на страната. Безработица в Раковски никога не е имало благодарение на бизнеса и на трудолюбието на хората.

Спомням си как опозицията не вярваше е, че канализацията не може никога да се случи в Раковски. Твърдяха , че са много пари и дори само за проекта не можем да ги осигурим. Факт е , че за кратко време се инвестираха над 80 млн. лв в канализационната мрежа. Онова, което беше като язва в Раковски и нямахме свободно място в дворовете си от поредната дупка, този екологичен проблем се реши. Оттам насетне виждате колко бързо се асфалтират улиците. Санираха се училищата , детските градини, новото крило на болницата се откри. Всичко това се дължи на екипа на кмета, особено на кмета Павел Гуджеров.

Аз бях скептичен относно създаването на Общинското предприятие „Благоустрояване и превенция“, но сега виждам колко много се спестява и за какъв кратък срок се асфалтират улиците.

Централната власт дава, когато има кой да иска. Какво означава това- да подготвиш добър проект, който да бъде приет и реализиран. Това се дължи на екипа на Павел Гуджеров.

Смятам, че ще има преизбиране на Павел Гуджеров, защото той е един успешен кмет с успешен екип. Следващият мандат ще се завърши асфалтирането на целия град и Раковски ще изглежда по съвсем друг начин.

Раковски е на път да стане едно много добро място за живеене. И то ще стане такова. Ако ликвидираме калта по улиците и успеем да решим проблемите в образованието .

Ние с кмета Гуджеров сме си говорили относно образованието и липсата на подготвени кадри. Според мен е грешка , дори и да ме обвинят в дискриминация , ромските деца да учат с нашите деца. Ако е така , нека тези деца с по-големи възможности да бъдат толерирани и отделени в отделна паралелка и да им бъде дадена възможност да се развиват. Защото какво се получава сега , всеки който има възможност праща детето си да учи в Пловдив, а това не бива да става. Това са значителни разходи и се обезкървява общината. Като нямаш водещи деца, които да „дърпат“ останалите нивото на образование спада много .

Най-голямата инвестиция, която човек може да направи за своите деца е в образованието. Колкото по-качествено е то , толкова по-голям е шанса за успешната им реализация. Още повече , че в момента има световен глад на образовани хора.

На местно ниво сме длъжни да направим нещо по този въпрос. Аз съм готов да стимулирам с 5 000 лв. годишен бонус най-добрият учител в общината. За да видят на местно ниво, че преподавателската им работа се оценява. Съвместно с общината ще измислим критерии и регламент , за да излъчваме годишно най-добрият преподавател в Раковски.

Искрено и лично

Нямам провал в моята кариера. Успехът идва тогава когато мислиш нестандартно. Лични амбиции нямам. Догодина се пенсионирам , което не значи , че няма да работя . Но ще ми остава повече време за семейството, децата и внуците ми . Защото моят живот мина на полето. От тъмно до тъмно. Единственото , което правя ако намеря малко свободно време отивам до с.Бабек да изкача един баир. За 3 часа го изкачвам и се връщам.

Иска ми се да оставя на децата си по-малко рисков бизнес, да намаля земята , която обработваме именно, за да им остава и на тях повече време за семейството.