На 13-ти ноември Католическата църква в България почита паметта на четиримата български мъченици: блажените Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков.

По време на комунистическия режим в България, през лятото на 1952 г., са арестувани много католически свещеници. Сред арестуваните са и никополският епископ Евгений Босилков – пасионист, и отците успенци Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Обвинени са в участие в нелегална католическа организация и шпионаж, подложени са на нечовешки мъчения и унижения, осъдени са на смърт чрез разстрел, а смъртните им присъди са изпълнени в нощта на 11-ти срещу 12-ти ноември 1952 г. в Централния софийски затвор.

А гласът на мъченика пасионист продължава да ни говори и да излъчва надежда:

„О … онова зърно, което, заровено в земята, трябва да умре! То никога не плаче, осъзнато и утешено от своята зародишна сила, носител на стократен плод“.

Блажени Викентий Евгений Босилков, епископ и мъченик

Роден: 16 ноември 1900, Белене

Починал: 11-12 ноември 1952, София

Блаженият Викентий Евгений Босилков, епископ на Никопол и мъченик е български католически духовник, монах от Конгрегацията на Страстите на Исус Христос (Пасионисти).

Роден е в Белене в селско семейство, принадлежащо към католическото малцинство от латински обряд в епархията на Никопол и е кръстен със светското име Викентий. Родителите му го изпращат на единадесетгодишна възраст в Ореш, в училището на отците пасионисти, които присъстват в България от края на XVIII век. Именно те разбират призванието му и го пращат за десет години обучение в Белгия и Холандия. Влиза в конгрегацията с името Евгений, следва свещеническото му ръкоположение в България и още шест години обучение в Рим. Той постига всички цели: избор на живот, необятност на религиозни и културни хоризонти. Но след завръщането си в родината си той скоро се освобождава от епархийските висши постове, за да бъде изцяло пасионист: тоест евангелизатор в провинцията, възвестяващ преди всичко страдащия Христос за човека и със човека. Учи с една единствена цел: той, който знае много други езици, да обясни Кръста на селяните на техния език. След Втората световна война, през 1944 г. отец Евгений е назначен за епископ на Никопол, в държава, която се противопоставя на религията като цяло и на католицизма в частност. Той все пак успява да отиде в Рим при папа Пий XII през 1948 г. Тогава се пуска в действие механизмът на конфискации, експулсации, заповеди за присъединение към една „национална църква“ васал на режима, отричане от папата. Но епископ Евгений винаги казва не: съвестта му не се конфискува. Оттук следва ареста през юли 1952 г., заради отказа му да се откаже от общение с Рим, жестоки изтезания, процес-фарс, смъртна присъда по обвинение в държавна измяна и тайно извършено убийство в Софийския затвор. Тялото му е хвърлено в масов гроб заедно с това на други жертви, за да не бъде намерено. Папа Иван Павел II го провъзгласява за блажен на 15 март 1998 г. Католическата църква е поставила честването на паметта му на 11-ти ноември, докато Конгрегацията на пасионистите мисионери го възпоменава на 13-ти ноември.

Блажени Камен (Петър) Вичев, свещеник и мъченик

Роден: 23 май 1893, с. Срем

Починал: 11-12 ноември 1952, София

Петър Вичев е роден в българското село Срем, в Тракийска епархия, Бургаска област на 23 май 1893 г. от православни родители. На 8 септември 1910 г. става послушник в ордена на успенците в Гемп в Белгия и приема религиозното име Камен. През 1912 г. започва богословското си обучение в град Лувен, където учи до 1918 г. След това е назначен за преподавател в колежа „Свети Августин” в Пловдив, а след това в малката семинария в Кум-Капу в Цариград. Именно тук на 22 декември 1921 г. е ръкоположен за свещеник от източен обряд. След като защитава доктората си по богословие в Страсбургския университет през 1930 г., отец Камен е назначен за преподавател по философия в гореспоменатия колеж „Свети Августин“. Често е канен да изнася лекции по въпроси, свързани с младежта и обществения живот. Сътрудничи на Католическия вестник „Истина” и списание „Византийски изследвания”. На 4 юли 1952 г. е арестуван от комунистическата милиция и заклеймен за ръководител на католически заговор срещу сигурността на държавата. След това няма повече новини за него до 20 септември 1952 г., когато вестниците публикуват обвинителен акт срещу четиридесет души, обвинени в шпионаж срещу народната власт, в шпионаж в полза на френските тайни служби и Светия престол. Отец Камен е в списъка на първо място като ръководител на заговора.

Папа Иван Павел II го провъзгласява за блажен на 26 май 2002 г.

Блажени Павел (Йосиф) Джиджов, свещеник и мъченик

Роден: 19 юли 1919, Пловдив

Починал: 11-12 ноември 1952, София

Йосиф Джиджов е роден в Пловдив на 19 юли 1919 г. в ревностно католическо семейство от латински обряд. От 1926 г. става ученик в училището за Успенците „ Свети Андрей“ в родния си град. От 1931 до 1938 г. учи в Пловдивския колеж „Свети Августин“. През 1938 г. става послушник-успенец в Нозероа, Франция и приема религиозното име Павел. Учи философия и теология в Лормоа, близо до Париж, до 1942 г., когато дава своя вечен обет при Успенците. След това, принуден да се върне в България поради заболяване, той продължава задочно богословското си образование. На 26 януари 1945 г. е ръкоположен за свещеник от латински обряд в Пловдив. Изпратен е свещеник във Варна, където учи икономика и социални науки, за да му се делегират по-късно различните дейности, свързани с домакинството и икономическото управление на мисията. Отец Павел, много добър и активен студент, оказа положително влияние върху състудентите си. Никога не крие антикомунистическите си идеи и убеждения и затова е следен от тайните служби на новата власт. Настоятелите му му поверяват домакинството на колежа „Свети Августин” в Пловдив и по-късно е назначен да иконом на Източния Викариат. Постоянно е следен от комунистическата милиция и през нощта на 4 юли 1952 г. е арестуван в Семинарията на Успенците в Пловдив, заедно с отец Камен Вичев. Павел Джиджов е втори в списъка на обвиняемите.

Папа Иван Павел II го провъзгласява за блажен на 26 май 2002 г.

Блажени Йосафат (Робер Матей) Шишков, свещеник и мъченик

Роден: 9 февруари 1884, Пловдив

Починал: 11-12 ноември 1952, София

Робер Матей Шишков е роден на 9 февруари 1884 г. в Пловдив, древния Филипопол, в семейство на ревностни католици. На деветгодишна възраст, през септември 1893 г., постъпва в училището в Кара-Агач, близо до Одрин. През 1900 г., едва на шестнадесет години, той става послушник успенец във Фанараки в Турция и приема религиозното име Йосафат. През 1904 г. се озовава в град Лувен, за да продължи обучението си по философия и богословие и на 11 юли 1909 г. е ръкоположен за свещеник от латински обред. От 1914 до 1919 г., по време на Първата световна война, преподава в колежа „Свети Августин” в Пловдив. През юли 1929 г. получава назначението за директор на малката семинария „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Ямбол, където учат ученици и от двата обряда, източен и латински. Чест гост на семинарията му е Монсеньор Анджело Джузепе Ронкали, бъдещият папа Иван XXIII, по онова време папски представител в България, който винаги е бил възхитен от дейността, която се върши в нея. През 1937 г. отец Йосафат е назначен за настоятел във Варна, където остава до края на Втората световна война. През 1948 г., когато чуждестранните свещеници получават заповед да напуснат България, той става енорийски свещеник във Варна. Тук е арестуван от комунистическата милиция през декември 1951 г. В продължение на почти година отците успенци нямат новини за него, докато вестниците не публикуват доклада срещу четиридесетте души, осъдени за шпионаж и заговор срещу „народната власт“ . Сред тях е и името на отец Йосафат Шишков, споменат като „един от най-старите шпиони“.

Папа Иван Павел II го провъзгласява за блажен на 26 май 2002 г.