Местна инициативна група „Раковски“ изпълнява проект „От Средновековието до
наши дни – популяризиране на значими личности, събития и църковно наследство на
териториите на МИГ Раковски и МИГ Радомир-Земен“ по подмярка 19.3 „Подготовка и
изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ на мярка 19
„Водено от общностите местно развитие“ от Програма за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г., административен договор № РД 50-45/18.07.2024 г. В рамките на
няколко публикации ще бъдат представени личности, събития, храмове и манастири,
които представляват съществена част от значимото църковно наследство на
територията на община Раковски.
Когато целта на едно проучване е да се фокусира върху най-значимите личности на
дадена общност, не може да не се посочат и нейните артисти и културни дейци – живото й
наследство, онова, което вдъхновява и поддържа благоприятна среда за изграждане на нови
паметници на местните ценности, които дадената общност изповядва.

Никола Ганчев е роден на 28 септември през
далечната 1919 г. в село Шишманци, но от малък
заживява със семейството си в село Рудник, Бургаско.
Майка му е народна певица, а чичо му Васил е
кавалджията, който първи го подтиква към свиренето.
Първия си кавал получава на 7 години. На 16-годишна
възраст необикновеният му талант е признат и е
поканен да направи първите си записи в радиото. От
1936 г. е редовен изпълнител в Радио „София“, редом с
най-изявените тогава музиканти и певци. По това
време създава първата си народна група заедно със
Слави Велев, Александър Илиев и Недка Тонева.
Кулминацията в неговия творчески път настъпва през
1951 г., когато е основаването на Държавния ансамбъл
за народни песни и танци с ръководител Филип Кутев,
Никола Ганчев става негов главен помощник и
консултант. На следващата 1952 г. Филип Кутев го
прави пръв солист на оркестъра в Държавния ансамбъл

за народни песни и танци, София. През 50-годишния си творчески път е работел с найизвестните певци на България – Вълкана Стоянова, Надка Караджова, Янка Танева, Комня
Стоянова, Йорданка Илиева и много други. Дав пъти е награждаван с орден „Св. Св. Кирил
и Методий“ и е носител на званието „Заслужил артист“. Неговите произведения са в
„Златния фонд“ на Българското национално радио – „Донкино хоро“, „Калайджийска
ръченица“, „Тополовградско хоро“, „Пайдушко“, „Овчарски мелодии“, „Добруджански
ръченик“, „Сватбарско хоро“ и много други. До средата на 90-те години на ХХ век Никола
Ганчев обучава десетки от бъдещите най-добри изпълнители на кавал. Огромните му грижи
за Музикално училище в Котел от 1962 година, както и работата му с индивидуални
ученици, не прекъсват до последните му дни. Никола Ганчев умира на 4 ноември 2001 г. в
град София. През 2014 г., когато се навършват 95 години от рождението му, в негова чест е
открит бюст-паметник (на снимката), който днес краси площада на с. Шишманци, а през
месец септември 2017 г. ОбС-Раковски решава площадът в селото да носи името на видния музикант.

Саксофонистът Миньо Георгиев е роден на 1 ноември 1947 г. в село Болярино.
Произлиза от род с традиции в музиката. Завършва основното си образование в родното си
място, след това учил в Перник и Пловдив. Неговият път в музиката започва след отбиване
на военната си служба. Свири за кратко с групата от Гълъбово, след това две години е
музикант в Садовската група. През дългогодишната си музикална дейност той е свирил с
големите Ибряма, Георги Янев, Атанас Стоев, както и с почти всички народни групи в
Тракия: Садовска, Леновска, Конушенска, „Родопи“, „Млади тракийци“, формация „Астра“,
орк. „Феникс“, но най-дълъг творчески път има с оркестър „Канарите“ – 22 години. През
1994 г. издава самостоятелен компактдиск със свои изпълнения на саксофон и
акомпанимент. Реализирал е много записи в Радио Пловдив, БНТ засне филм за него. По
негова идея в с. Болярино е заснет музикалният филм „Село мое“ по БНТ, който представя
музикалните традиции на селото, в което са родени 168 музиканти. Удостоен е с Почетния знак на Община Раковски за                           
дългогодишна творческа дейност 
през 2012 г., по случай
юбилейната си 60-годишнина.
Една от обществените спирки в
неговото родно място носи
неговото име. А на 15 юли 2022 г.
е организиран фестивал на
Тракийската народна музика в
памет на Миньо Георгиев в село Болярино.

Слав Бойкин – хореограф, основател и пръв дългогодишен ръководител на
самодейния фолклорен ансамбъл при читалище „Кирил и Методий“. Днес ансамбълът носи
неговото име. Роден е на 20 април 1934 година в село Калъчлии. Завършва основното си
образование в родното си място. Като войник участва в танцовия състав към Военния дом в
Ивайловград. След това учи в Националната хореографска школа в Брацигово. През 50-те
години към читалището в село Генерал Николаево е организиран самодеен танцов състав.
Слав Бойкин е негов пръв и дългогодишен ръководител. През десетилетията ансамбълът е
награждаван с много награди и отличия на регионални и национални фестивали и събори.
Бойкин е работил като служител в кметството на родното си място, домакин на читалището
и снабдител в шивашката фирма „Легия“. Във фирма „Легия“ също сформира танцов състав.
Освен ръководител на самодейни състави в Генерал Николаево, той ръководи колективи в
съседните села Чоба и Момино село. Води също кръжоци по фотография и кино. Той е и
сред първите участници в драматичния състав към читалището. Слав Бойкин умира през
1988 година. От 1 септември 1988 година фолклорният ансамбъл в град Раковски носи
неговото име „Слав Бойкин”, а от 2013 година община Раковски организира ежегодно през
октомври Национален фолклорен танцов фестивал, носещ също неговото име.

 

 

 

 

 

 

Неделчо Нанев е кинооператор, художник, роден е в село Стряма на 25 август 1930
г. През 1948 г. завършва гимназия в Пловдив, а след това започва да учи живопис при проф.
Ненко Балкански и сценография при проф. Иван Пенков в Националната художествена
академия „Николай Павлович“. По-късно продължава образованието си в Москва и през
1957 г. завършва Всесъюзния институт специалност „Кинемография“ при проф. Шагал.

Впоследствие специализира филмова декорация при проф. Дубровски Ешке и проф.
Шпинел. От 1960 г. е член на Съюза на българските художници и на Съюза на филмовите
дейци. В периода от 1971 до 1974 г. преподава в град Оран, Алжир, където прави и две
самостоятелни изложби. Неделчо Нанев е почетен член на Съюза на алжирските
художници. Преподава рисуване, живопис и цветознание в Национална художествена
академия от 1974 до 1990 г. В периода 1991 до 1992 г. работи в Мадрид, Париж и Толедо.
Художник на над 10 игрални филма. Автор, художник, режисьор и оператор на 52
документални филма и други 48 филма за изкуство. На живописта се посвещава повече през
последните си години. Има самостоятелни изложби в София, Пловдив, Бургас, и Варна Участва в редица общи национални и международни изложби във Франция,
Полша, Алжир, Монголия, Нигерия,
Германия и Русия. През последните
години от живота си Неделчо Нанев
живее в село Черноморец. Почетен
гражданин на Раковски от 20 март
2012 г. Филмография – художник:
Любимец 13 (1958); В тиха вечер
(1960); Бъди щастлива, Ани (1961);
Крадецът на праскови (1964);
оператор: Невероятна история (1964); Старинната монета (1965); Цар Иван Шишман (1969).