В този ден на първи план излиза тайната на Евхаристията. Във всеки храм се отслужва само една Света Литургия, за да се подчертае нейната уникалност и изключителност. Само в катедралите в утрото на същия този ден епископът, в единство с всички свещеници от епархията, отслужва и Света Литургия за освещаване на маслата, по време на която се освещава елея, който ще бъде използван при миропомазвания, кръщения и раздаване тайнството на болните.
Този ден се нарича ден на Вечерята Господня. Без Светата Литургия изкуплението би било за нас нещо далечно и недостижимо. Благодарения на живата Хостия ние самите сме свидетели на Смъртта и Възкресението на Исус. Ние действително участваме в тази тайна, макар от това събитие да ни делят две хиляди години. Тук времето няма значение.
Учениците на Исус, вземайки участие във вечерята заедно със своя Учител, вече били станали участници в онова, което ще се случи ден по-късно, в петък – в Жертвата Христова. Предизвестена в Стария Завет като пасхална вечеря при изхода от Египет (четем за това в Първото четиво – книгата Изход), установена в Йерусалимската горница, осъществена на Кръста и актуализирана на всяка Литургия, Христовата Жертва остава единствена и една и съща жертва. В Литургията ние чуваме думите: „В навечерието на Своите страдания, т.е. днес, Той взе хляб…”. Изразът „днес” означава не просто, че днес празнуваме ежегодното възпоменание на това събитие. Тази дума свидетелства за нашата вяра в това, че именно тук и сега, в нашия храм, Христос седи на масата с нас, за да ни нахрани със Своите Тяло и Кръв.
Велики Четвъртък е и ден на заповедта за любовта. Повече от всичко, това е видно в обреда по измиването на нозете. Той се отслужва от епископа, от енорийския свещеник или настоятеля на съответната общност след прочитане на евангелския откъс. Този обред е израз на нашата взаимна любов, която е служение един на друг. Господ Исус, Бог изми човешките нозе! „Обичайте се един другиго, както Аз ви възлюбих…”.
Тази вечер Господ Исус горещо се молил за Своите ученици, за да не охладнее вярата им, за да пребъдва винаги в тях Неговата радост. Затова Велики Четвъртък е ден за специална молитва за свещениците, с която ние се включваме в първосвещеническата молитва на самия Христос.
След химна „Слава във висините Богу” в църквите камбаните замлъкват. След Светата Литургия Пресветите Дарове се пренасят в някоя странична капела, наричана още „тъмница”. Там се покланяме на Господ Исус, като възпоменаваме времето, в което Той бил (и е) в самота, предаден, затворен, в очакване на наказанието и смъртта, от любов към всеки от нас.
