Днес е 24 май. Празник на писмеността, просветата и културата, празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и книжовността.
24 май е най-българският и най-светлият празник! На този ден празнуват и учителите, просветните, културните и читалищните дейци. Те са наследници на онези личности, които са поддържали духа на просветата.

Специално за читателите на R–NEWS интервю даде Снежана Кръстева – учител по История и География в Основно училище „Христо Смирненски“- град Раковски.

Каква е мисията да бъдеш учител, в какво се измерва отдадеността, всеотдайността и търпението в преподавателската дейност и колко ценни са миговете на щастие и удовлетворение, ще разберете в интервюто.

• – Г-жо Кръстева, честит празник! Благодаря Ви, че се съгласихте да дадете интервю за нашите читатели! С какви чувства посрещате деня на българската просвета и култура и славянската писменост – 24 май?

-Благодаря Ви! Честит празник на вас и на вашите читатели! Днес е един от най-достойните празници в нашия календар! Този ден е символ на това, че българите заемат достойно място сред европейските народи. Чувството, което буди в мен, винаги е гордост! Гордост от това, че съм българка и гордост от това, че съм учител!

• Защо избрахте учителската професия? Има ли личност или ситуация, която Ви е повлияла?

-В началото не бях сигурна, че учителската професия е това, с което искам да се занимавам. Преподаването обаче ме заплени и когато виждам пламъка в очите на децата, когато чуя техните мечти и разбера за успехите им, тогава всичко друго губи значение. Те са тези, които ми влияят. Те ме изграждат като учител, те са моят коректив. И така вече 20 години.

• Променил ли се е акцентът на празника през годините? Какви са спомените Ви за честването му от времето, когато Вие бяхте ученичка?

-Аз съм била ученичка в едни доста „бурни“ времена. Но си спомням емоцията, атмосферата и тържествеността,  която носеше 24 май. Разбира се, че се е променил начинът по който се отбелязва празникът. За мен промяната е нещо необходимо, промяната е белег на напредък и развитие. Това не променя духа на патриотизъм и национална гордост, който той възпитава.                                                                                                                 

• Каква според Вас е тайната на успешния учител?

-В уважението! Когато се вслушваш в децата и в техните проблеми, когато се поставяш на тяхно място и им съчувстваш, тогава „малките човеци“, които възпитаваш, ти отвръщат със същото. И техните успехи стават твои.

• Кои са вашите незабравими мигове от учителската Ви практика?

-Учителската професия е едно приключение, всеки ден е изпълнен с интересни моменти и това се превръща в рутина. Но аз съм сигурна, че за всеки учител, незабравим е моментът, в който разбере, че неговите ученици са се превърнали в достойни млади хора!

• Уважавани ли са учителите от обществото днес? И с какви проблеми се сблъскват?

-Първо – уважението е субективно! Второ – ако обществото не уважава учителите си, значи не уважава себе си, защото е възпитавано от същите тези учители! И трето – нека не си разваляме празника с проблеми!

• Трудно ли е да си учител по история във време, в което учениците прекарват голяма част от времето си във виртуалния свят?

-Напротив, смятам, че никога не е трудно да си учител по история. Виртуалният свят не само, че не пречи, той е една необятна вселена, която ни предоставя невероятни възможности! Там историята наистина „оживява“, разстоянията не значат нищо. Децата имат възможност да се разходят по улиците на древен Вавилон, да наблюдават гладиаторска битка в Колизеума или да се състезават с колесници на Циркус Максимус в Древен Рим! Така че, не, виртуалният свят не пречи, аз успешно се възползвам от предимствата, които той ми предоставя.

• България има Велики исторически личности. Вие имате ли любима, личност, която събужда у Вас възхищение, гордост…?

-Поставен така въпросът предизвика експлозия от имена в ума ми и няма как да избера едно. Всяка епоха има своите герои! Те всички заслужават уважение и всички вдъхват гордост. Важно е да се помни, че отдаването на почит на историческите личности е начин да се запази техният принос към обществото. Те са примерът, който ние учителите трябва да следваме, за да създаваме съвременни герои.

• В случай, че можехте какво бихте променил в образователната ни система? 

-Промяната трябва да започне от университета, там се използват много остарели методи, които не са адекватни на реалната учителска работа. А учителят е този, който може да промени отношението на учениците към ученето. Ако се инвестира в учителите, това ще доведе и до промяна на образователната система!

• Какви са вашите пожелания към колегите Ви по случай 24 май? А към учениците Ви?

-На колегите ми по случай 24 май, бих искала да пожелая да са здрави и вдъхновени. Бъдете все така отдадени и целеустремени. Нека високият дух никога не ви напуска. Запазете своя позитивизъм. Постигайте с лекота всичко онова, за което мечтаете.

Мили ученици, нека този ден ви вдъхнови да цените образованието, да се стремите към знание и развитие, и да продължавате да постигате своите цели с усърдие и постоянство. Паметта на героите от миналото да ви бъде вдъхновение за бъдещето.

Честит празник на всички!