Днес е 24 май. Празник на писмеността, просветата и културата, празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и книжовността.
     24 май е най-българският и най-светлият празник! На този ден празнуват  учителите, просветните, културните и читалищните дейци. Те са наследници на онези личности, които са поддържали духа на просветата.

     Специално за читателите на R-NEWS интервю даде Петър Кривчев – учител по български език и литература в Основно училище „Христо Ботев“ – град Раковски.

Каква е мисията да бъдеш учител, в какво се измерва отдадеността, всеотдайността и търпението в преподавателската дейност и колко ценни са миговете на щастие и удовлетворение, ще разберете в интервюто.

• Г-н Кривчев, честит празник! Благодаря Ви, че се съгласихте да дадете интервю за нашите читатели! С какви чувства посрещате Деня на българската просвета и култура – 24 май?

     -Честит празник! Благодаря за поканата!

     Всяка година посрещам този ден на духа и знанието с чувство на преклонение и признателност към епохалното дело, извършено от светите братя Кирил и Методий. Константин-Кирил, както всеки българин знае, създава нова азбука – глаголицата. Със създаването на глаголицата и с превеждането на първите богослужебни книги от двамата братя и техните ученици, през втората половина на ІХ век започва своя живот и един нов книжовен език – старобългарският книжовен език.

    На този ден изпитвам и чувство на гордост, че съм част от народа, който преди повече от 1100 години спасява от унищожение и забвение делото на солунските братя.

     Горд съм, че през 2007 година кирилицата – азбуката, която използваме днес, бе приета като трета официална азбука на новообединена Европа.

• Защо избрахте учителската професия? Има ли личност или ситуация, която Ви е повлияла?

     -Избрах учителската професия, понеже тя дава възможност да навлезеш в един друг свят и да тръгнеш по пътя заедно със своите ученици, за да покорявате заедно върхове. Да ги виждаш как растат, как се променят пред очите ти, как научават много нови неща, да им помагаш да се справят с предизвикателствата, пред които се изправят ежедневно, да изживяваш заедно с тях и радостните, и тъжните моменти – какво по-вълнуващо и по-истинско от всичко това? Има ли нещо по-ценно от възможността да се докоснеш до младостта и да се срещнеш с бъдещето чрез своите ученици?

   През ученическите си години имах късмета да попадна на учители, които бяха истински професионалисти и обичаха професията си. Виждах ги как се раздават и как искат да ни научат на всичко, което знаят, и едновременно с това да ни подготвят за изпитанията на живота. Тези учители бяха моят положителен пример и по-късно поисках да бъда като тях и да се опитам и аз на свой ред да подкрепям, да мотивирам, да окуражавам, да помогна на подрастващите да разкрият потенциала си, да ги науча на това, което знам, разкривайки им красотата на родното слово и въвеждайки ги в чудния свят на книгите.

• Променил ли се е акцентът на празника през годините? Какви са спомените Ви за честването му от времето, когато Вие бяхте ученик?

     -Запомнил съм 24 май като един различен и необикновен пролетен ден, в който ние, децата, отивахме в празнично украсеното с венци и цветя училище, строявахме се и заедно с учителите се отправяхме към центъра на квартала, за да отбележим тържествено тази светла дата. Спомням си манифестациите, речите, спомням си пълния с хора мегдан. 

     Но и днес не е по-малко тържествено оттогава.  И днес децата идват в украсеното ни с цветя и венци училище, и днес настроението им е приповдигнато, и днес погледите им сияят, и днес училищният двор се оглася от весел детски смях.  Сигурен съм, че и за тях, както някога и за нас, този ден е по-светъл и че усещат, че този празник има своя специфична атмосфера и е някак по-специален от другите дни в годината.

     През 2022 година беше възобновена традицията тържеството, посветено на 24 май, да се провежда на площада в квартал Секирово. 

     Похвално е, че се възроди тази традиция, защото така този ден се превръща не само в празник на учителите и учениците, а и на цялата общественост, защото 24 май е празник на словото, празник на духа и неговото отбелязване е важно за цялата нация.

     Дали се е променил акцентът на празника през годините? Не мисля, че има някаква значителна промяна при отбелязването на празника в последните години. Както преди, така и днес на този ден си припомняме непреходното дело на солунските братя и огромното значение, което има писмеността за идентичността на един народ, припомняме си силата на знанието, мъдростта на писаното слово.

• Каква според Вас е тайната на успешния учител?

     -Успешният учител е този, който поставя на първо място интересите на детето. Този, който успява да запали искрата на знанието у своите ученици, като разпалва любопитството им, кара ги да търсят и да откриват; който е съпричастен и е готов да им помогне във всеки един момент. Той е и приятел, но е и строг, когато се налага. Той насърчава, окрилява, окуражава, мотивира, показва вярната посока. Открива заложбите на всяко дете и помага тези заложби да се развият. Дава възможност на учениците си да изказват своето мнение по различни въпроси, добронамерен е към тях, снизходителен е към грешките им, но в същото време е винаги готов да ги коригира; изслушва ги търпеливо, не се ядосва лесно, приема дори техните недостатъци, иска на всяка цена те да успеят да станат истински хора и достойни граждани на обществото, иска един ден те да се реализират в живота. А той, учителят, знае, че изграждането на успешната личност започва още в най-ранна детска възраст; знае, че колкото повече любов и разбиране получи едно дете и колкото по-рано му дадеш криле, толкова по-високо ще полети.

• Кои са вашите незабравими мигове от учителската Ви практика?

     -Има много незабравими моменти в учителската ми практика, но най-ярките, като че ли остават спомените ми от първата среща с учениците, когато виждам погледите им, отправени към мен, грейналите им личица, вълнението, което изпитват, надеждата, че  заедно ще успеем да се справим с предизвикателства, които ни очакват. 

     Незабравим момент е и когато помогнеш на някой ученик, който е отказал да се бори, да възвърне вярата в себе си и да се справи с трудностите, пред които е бил изправен.

     А колко вълнуващо е след време да срещнеш тези вече пораснали деца, уверени в себе си и справящи се успешно с житейските изпитания! Тогава за пореден път си казваш, че всичко, към което сте се стремили някога заедно, се е получило! Или пък да чуеш отнякъде: „Здравейте, господине! Как сте?“ и да видиш усмихнатото лице на някой твой бивш ученик.

     Незабравими моменти са всички усмивки, сълзите на щастие, всички радостни и вълнуващи мигове, които изживявам със своите ученици!

• Уважавани ли са учителите от обществото днес? И с какви проблеми се сблъскват?

     -Да, смятам, че учителите са уважавани от обществото. Преди време имаше една тенденция учителите и училището да бъдат обвинявани едва ли не за всеки неуспех в образователната сфера, а и не само. Напоследък обаче все повече хора разбират огромното значение на образованието и ролята на учителя в образователния процес и в подготовката на децата за бъдещата им успешна реализация в живота. Увеличават се тези, които имат доверие в учителите и в училището като място, където децата получават знания, грижи и внимание. Все повече хора разбират, че няма учител, който да не поставя на първо място интересите на детето.

     Днес има и програми, които дават възможност на родителите да бъдат равноправни партньори в образователния процес, което допринася за засилване на сътрудничеството между децата, родителите и учителите, което пък от своя страна спомага и за изграждане на една по-солидна връзка между училище и семейство. 

     Един от сериозните проблеми, или по-скоро едно от най-сериозните предизвикателства пред съвременния учител, е бързо променящият се свят на технологиите. Ако иска да бъде максимално полезен на своите ученици и да ги подготви качествено за бъдещето, днешният учител трябва да бъде в крак с модерните технологии и непрекъснато да актуализира своите знания и умения.

•  Трудно ли е да си учител по български език и литература във време, в което учениците прекарват голяма част от времето си във виртуалния свят?

     -Да, в днешно време си е истинско предизвикателство. Днес, когато технологиите навлизат с все по-бързи темпове в нашия живот; когато учениците се застояват все по-често пред монитора; когато прекарват голяма част от времето си във виртуалния свят, учителят по български език и литература, давайки си ясна сметка, че новото поколение е израснало с модерните технологии, има важната задача да намери баланса между модерното и „традиционното“. От една страна, учителят трябва да насърчава своите ученици да използват богатата информационна база, която предлага интернет, но от друга страна, трябва и да ги подтиква да четат и да  разсъждават повече, за да могат и писмено, и устно да се изразяват, т.е. преподавателят трябва да насърчава и традиционните езикови и литературни умения, защото, ако се използват само технологиите, има опасност да възникнат проблеми, свързани с четивната грамотност и с писмената култура.

• България има Велики поети и писатели. Вие имате ли любим български поет, писател, личност, която събужда у Вас възхищение, гордост…?

     -Труден въпрос, понеже в България са родени множество гениални поети и писатели, оставили незаличима диря в историята ни. Как да избереш измежду такива колоси на българската литература като Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Елин Пелин, Пейо Яворов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов, Елисавета Багряна, Христо Смирненски, Димитър Талев, Никола Вапцаров, Димитър Димов и още толкова други майстори на художественото слово.

     И все пак, ако трябва да посоча един измежду тези бележити творци, бих избрал Йордан Йовков, защото е хуманист и сърцевед, защото е склонен да вярва на хората и защото винаги търси доброто у човека.

– В случай, че можехте, какво бихте променили в образователната ни система? 

     -От известно време насам се дискутира въпросът за редуцирането на маловажната информация в учебното съдържание и синтезиране на значимата за усвояване. Публична тайна е, че към момента учебните програми са препълнени с изключително много ненужни факти, с много понятия, които са остарели и са неприложими в живота.

     Затова, ако имах такава възможност, една от първите промени, които бих направил, е да намаля учебното съдържание, за да не се „препуска“ из темите, също така бих предвидил  повече часове за упражнения, за да бъдат усвоени добре новите уроци, новите знания да бъдат затвърдени спокойно и без излишно напрежение.

     Бих дал свобода на образователните институции да избират методите и начините на преподаване.

     Като учител по български език и литература и като човек, който обича книгите, бих направил така, че те да заемат важно място в живота на подрастващите. Не че сега това не се прави, тъкмо напротив, само че в процеса на израстване книжките остават на заден план, а моето желание е децата да запазят любовта си към книгата завинаги!

•  Какви са Вашите пожелания към колегите Ви по случай 24 май? А към учениците Ви?

-Пожелавам на своите колеги, които са истински будители и просветители на нашето време, да са все така целеустремени и всеотдайни, да продължават да вдъхновяват и да дават криле на детското въображение, да продължават както досега да разпалват любовта към знанието в сърцата на нашите деца и да ги водят към все по-високи върхове!

     На своите ученици пожелавам да бъдат все така любознателни и да не спират да обогатяват своите знания, да покоряват нови върхове, да разширяват своите хоризонти и нека пламъкът на знанието никога да не угасва в техните сърца!