На обявения национален ученически конкурс „Наследник съм на…“ на Министерството на отбраната, посветен на 110 години от Балканските войни (1912-1913 г.) Миленка Айлова е класирана на първо място във втора възрастова група от VIII – XII клас.
Припомняме, че Мартин Балабански бе класиран на второ място във първа възрастова група за ученици от V до VII клас.
В деня на победата над Одринската крепост 13 март 2024 г, офицери от Военно окръжие – гр. Пловдив тържествено връчиха наградата на Миленка, като я поздравиха за силната конкурсна работа и пожелаха на всички, обичащи историята, да продължат да пазят паметта на предците.
Днес, 18.03.2024 г. по покана на ръководството на общината Миленка Айлова посети общинска администрация, където беше посрещната от заместник-кмета Венцислав Чавдаров, той поздрави момичето за успеха и благодари, че с успеха си е прославила името на община Раковски.
Миленка е ученичка в 11 клас ПГХТТ – град Пловдив. Обича историята и чете доста по теми свързани с героичното ни минало. Момичето получи специална грамота подписана от кмета Павел Гуджеров и подаръци, които да ѝ напомнят за успеха ѝ. Творбата на Миленка е озаглавена „Наследници сме на 21 Средногорски полк – героите на “Родопската Шипка”.
Ето историята на 21 Средногорски полк, написана от Миленка Айлова.
Наследници сме на 21 Средногорски полк – героите на
“Родопската Шипка”
Моят роден град е Раковски. Град, изпратил десетки свои синове на
фронтовете на Балканските войни. Призовани в българската армия, те
стават бойци основно на 21 пехотен полк и отчасти са включени 4, 9, 12, 3, 9 и 61 пехотни полкове. Битките вземат живота на много от тях – 72 са имената на известните жители на моя град, които са убити в хода на сраженията и остават погребани в далечни земи. Животът им свършва на възраст от 22 до 36 години – това става ясно от списъците на ДВИА. Млади мъже, съпрузи, бащи, синове, братя… Безутешна загуба за семействата си, но и достоен пример за идващите поколения. Обикновени селяни тогава на селата Балтаджи, Секирово и Калъчли, те стават част от небесния списък на българските герои, за които Иван Вазов възкликва: “Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях….” Каква е паметта за тях днес? Потърсихме отговорите на тези въпроси в Държавния военноисторически архив, книги и публикации, в интервюта на наши съвременници, в анкети
и теренни проучвания.
Мобилизацията за Балканските войни изпраща повечето мъже от моя
край в 21 Средногорски пехотен полк – 43 от 72 загиналите през
Балканските войни са част от тази войскова част.
Така съдбата ги поставя под командата на прославения полковник Владимир Серафимов. Командирът им Владимир Серафимов е роден в съседната община Брезово, в село Аджар, дн. Свежен. Загубил е баща си по време на Руско-турската война 1877-1878 г. През 1880 г. постъпва във Военно училище, а по време на Сръбско-българската война 1885 г. Като млад офицер получава и първата си награда от княз Ал. Батенберг – военен орден “За храброст”- IV степен. Княз Фердинанд го награждава със сабя и му
предлага да стане негов адютант, но Серафимов отказва с думите: “Не мога да бъда салонен офицер, Ваше величество! Аз съм войник и такъв ще си остана!” Такъв е командирът на 21 пехотен полк, в който служат повечето от мобилизираните секировци и калъчлийци. Предстоящите военни изпитания ще проверят качествата му на военен и на човек, ще поставят на изпитание куража и мъдростта му. А заедно с него, и на мъжете, които трябва да води в битките и на които да бъде пример. Задачата на 21 пехотен полк в началото на Балканската война е трудна – трябва да освободи Средните Родопи и да ликвидира т.н. Тъмръшкия клин. На 8 октомври 1912 г. полкът превзема Девин, а на 13 октомври навлиза в Пашмакли, Райково и Устрово. Командирът Мехмед Явер паша хвърля върху него трикратни сили и Полковник Серафимов получава заповед от полковник Димитър Гешев
да отстъпи. В щаба на полка идват местни селяни, разбрали за заповедта и молят със сълзи на очите да не се отстъпва, защото след това всичко ще падне под сеч. Серафимов отговорил: “Да се отстъпи? Не! Нито поглед назад! На току- що освободения роб, робството не ще върна пак!” и отказал да изпълни заповедта. Битките продължават от 19 до 21 октомври и противникът пет пъти напада средногорци, но атаките са отбити. След като 4-та дружина се разколебава, полковник Серафимов влиза с гола сабя и заявява: “Срам нямате ли? След мен юнаци! С нами Бог!”. Удържана е бляскава победа, в която загиват близо 13 воини от Раковски. По своя драматизъм боят прилича много на Шипченската епопея, затова местните го наричат “ Родопската Шипка”. След победата при връх Кавгаджик, за броени дни турците са изтласкани напълно от Родопите, а 21 пехотен полк се спуска в Беломорска Тракия, освобождава Ксанти, Гюмюрджина и Дедеагач. Полковник Серафимов разпорежда да се вземат най-строги
мерки за прекратяване на мародерството из помашките села. Към примера за войнска чест се добавя още един показателен спомен – когато жена му го
попитала “Не помисли ли за мен и децата ни, че можеха да останат сираци, когато отказа да изпълниш заповедта на бригадния си командир при Плаския бой?”, той отвърнал: “Помислих разбира се, но ако бях отстъпил тогава с полка, щяха да загинат хиляди жени като теб и хиляди деца като нашите!” Такъв е моралът на един истински български офицер – да служи на беззащитните и да поема рискове в името на мирните жители. Патриот с принципи, които не му позволяват да се превива услужливо в поклони, за да направи военна кариера. Затова след 1918 г. полковник Серафимов се пенсионира със същото звание и остава такъв по смъртта си на 7 април 1934 г. Но благодарността на спасените от сеч хора от Алами дере е
най-голямото признание за човека и командира Серафимов. Той присъства на тържеството на 31 юли 1932 г,, с което жителите му преименуват своето село в Полковник Серафимово. Спомените от това време са запазили образа на просълзения 72-годишен ветеран, който отново целунал знамето на своя 21 пехотен полк и поздравил строя му както някога. А после отказал да приеме изпратените от Военното министерство генералски пагони, които трябвало да се връчат на тържеството. Тази закъсняла “милостиня” не му била нужна – получил достойно признание от тези, за които бил воювал. И е чувствал, че това е признание не само за него, а и за тези войници, които воювали с него през 1912 г. там и защитили с живота си този на мирните жители на Родопите, между които и 13 войника от моето родно място, оставили гробовете си на Алами дере (дн. Полковник Серафимово) и връх Кавгаджик (дн. Средногорец) – преминали в небесния полк на героите… Родопите помнят днес героите от “Родопската Шипка” 1912 г. Всяка година на паметното място на боя те правят възпоменание, помен за загиналите и с признателност поднасят цветя – благодарност за подвига им. Държат пламенни речи пред ученици, войници и граждани, защото знаят, че примерът вдъхновява и днешните хора. Но помним ли ние – потомците им?! Как и колко помним имената им?
Днес в град Раковски има паметник, който е посветен на загиналите
над 230 загинали войни по време на войните. Проектът за построяването му преодолява трудностите, за пази паметта за хората, дали живота си във войните за национално обединение. Изграждането му започва 2016 г. по предложение на СОСЗР, СВВБ и граждани. Избраният общински терен е на видно място в новия център, между двата квартала “Секирово” и “Ген. Николаево”. Структурната композиция е подобна на литографията “
Свободна България”на Георги Данчов – жена, символ на Свободна
България, носи знамето – знак на българската войска, а лъвът е символ за храбростта на българските войски. На постамента са изписани имената на всички 230 офицери и войници, загинали през войните. С помощта на Военноисторическия музей гр. Пловдив и Военния архив са уточнени много от географските места, където са загинали героите. Срещу паметникът е открита “ гора на мъртвите”, в която са засадени 300 дъбови фиданки: 230 за загиналите и 70 за хората помогнали за създаването на проекта. Общата стойност на паметника възлиза на 50 000 лв, от които голяма част са дарения, след организационна дейности на инициативния нкомитет. Мемориалният комплекс на загиналите във войните е официално открит на 21.09.2020 г. Споменът на гр. Раковски е най-добрият ни урок по родолюбие за настоящето и бъдещите поколения на страната ни. Там са имената на загиналите 72 жители на Секирово, Балтаджи и Калъчли от Балканските войни, заедно с още 200 жертви от Първата световна и от Втората световна война. А ние, техните наследнищи, трябва да сверяваме строя си с тях и да пазим паметта им. Нашата история се оглежда в бъдещето -помага ни да се справяме с грешките и да помним миналото. Ние сме наследството на България и трябва да уважаваме, почитаме и прославяме паметта на нашите предци!
