Днес се навършват 151 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски.

На 18 февруари 1873 г. Левски е обесен в покрайнините на София от турските власти.

Васил Левски е български революционер, идеолог на българската национална революция, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение. Той е участник в Първа българска легия (1861-1862), където заради храбростта и ловкостта си е наречен Левски. Учител във Войнягово, Карловско, и в с. Ени кьой, Тулчанско (1864-1867). През 1867 г. се прехвърля в Румъния, за да се включи в подготвяните за преминаване в България въоръжени чети. Включва се във формирането на Втора българска легия (1867-1868). Апостолът осъществява две обиколки в България – първата от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г. и втората – от 1 май до 26 август 1869 г., по време на които изгражда първите революционни комитети в България – в Ловеч, Плевен, Карлово и Сопот. През есента на 1869 г. участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния. На 27 май 1870 г. отново се връща в България и изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО) в страната. На Общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април – 4 май 1872) е утвърден за „главен апостол на цяла България, Тракия и Македония“, след което напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност в българските земи. На 27 декември  1872 г. е заловен от турските власти в Къкринското ханче. От 5 до 10 януари 1873 г. е разпитван от Специална следствена комисия, която на 14 януари изготвя заключителния протокол, с който предлага да бъде осъден на смърт. На 22 януари  със султанска заповед на Абдул Азис смъртната му присъда е потвърдена.  На 18 февруари ,1873 г. е обесен в покрайнините на София от турските власти.