Местна инициативна група „Раковски“ изпълнява проект „От Средновековието до наши дни – популяризиране на значими личности, събития и църковно наследство на териториите на МИГ Раковски и МИГ Радомир-Земен“ по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., административен договор № РД 50-45/18.07.2024 г. В рамките на няколко публикации ще бъдат представени личности, събития, храмове и манастири, които представляват съществена част от значимото църковно наследство на територията на община Раковски.

В предишната част ви представихме манастирите на територията на община Раковски, а в следващите две публикации ще направим кратък обзор на католическите и православните храмове в град Раковски и околните села.

Католически храм „Пресвето Сърце Исусово – християнска църква в град Раковски, България, част от Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм на квартал Генерал-Николаево.

След покръстване на павликяните в Пловдивско през XVII век, първите католически храмове са изграждани от глина – плетени стени, измазани с кал и груба слама. През 1643 година католическият мисионер Яков Хомодей (Яков Божков) пристига в Калъчлии и построява първата католическа църква в селото от дърво и слама. С две години прекъсвания от 1720 г. до своята трагична смърт през 1738 г. енорията се обслужва от отец Михаил Добромиров.

След назначаване на Андреа Канова за апостолически наместник на Софийско-Пловдивската епархия в средата на 19 век, той построява тухлени храмове във всички

католически села. През 1857 г. в Калъчлии е изградена първата църква с масивен градеж. След Освобождението на България много от жителите на селото, които са работели по турските чифлици, се прибират да живеят постоянно в селото. През 1886 г. отец Самуил започва да събира помощи за нова църква. Населението на околните католически и православни села също участвали с волни помощи. Строежът на нова църква започва през 1891 г. Сградата е била проектирана от италианеца Визети. Изградена е за 18 месеца. Тя е осветена на 4 октомври 1892 г. – празника на св. Франциск от Асизи от епископ Роберто Менини. Храмът е наречен „Пресвето Сърце Исусово“.

Чирпанското земетресение през април 1928 разрушава храмовете в пловдивските католически села. В годините след земетресението до освещаване на новите църкви, частни плевници са оборудвани и използвани за църковни служби.

Строежът на новата църква започва през 1930 година заедно с храмовете на съседните католически села – „Свети Архангел Михаил“ в Балтаджи и „Непорочно Зачатие Богородично“ в Алифаково. Храмовете „Пресвето сърце Исусово“ и „Свети Архангел Михаил“ са изработени по един и същ проект. Те са проектирани от архитект Камен Петков. Задачата да построи църквите в град Раковски арх. Петков получава след конкурс между няколко български и италиански архитекти, журиран във Ватикана.

Храмът „Пресвето сърце Исусово“ е осветен на 20 декември 1931 г. от епископ Викенти Пеев.

На 6 май 2019 г. по време на Апостолическото поклонничество на папа Франциск в България 242 деца от католическите енории на Северна и Южна България приемат първо причастие лично от папата по време на света литургия отслужена в храма.

 

 

 

 

 

 

Католически храм „Свети Архангел Михаил“ – християнска църква в град Раковски, България, част от Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм на квартал Секирово (Балтаджии). В енорията са родени католическите епископи Винкенти Пеев, Иван Романов, Симеон Коков, и Георги Йовчев. Затова някога село Секирово е било наричано „владишкото село“.

След пристигане на отец Андреа Канова от ордена на капуцините в България през 1841 г., той е бил поканен да освети новоизградената църква. Той отказва с мотива, че постройка от плет и кал не може да бъде храм. През септември 1842 г. Андреа Канова се опитва да получи разрешение да се построят по-подходящи храмове първо в Балтаджии и Даваджово, и след това в другите села, но турската власт е отказала. В по-късен етап през 1844 г. е получен султански ферман само за две малки църкви. На 24 ноември 1844 г. първата църква (с масивен строеж) е благословена в селото.

След Освобождението на България Отец Ернесто Саватоне започва да събира средства за нова църква. Така на 8 май 1887 г. е поставен първият ѝ камък. Благославянето е извършено от помощник-епископ Роберто Менини, упълномощен от епископ Франческо Рейнауди.

В началото на века е постоена камбанария. Може да се предположи, че тя е дело на архитект Мариано Пернигони, проектирал подобни камбанарии.

Чирпанското земетресение през април 1928 разрушава храмовете в пловдивските католически села. След земетресението от „Свети Архангел Михаил“ остават непокътнати само статуите от олтара и кръстът с Исус Христос. В годините след земетресението до освещаване на новите църкви, частни плевници са оборудвани и използвани за църковни служби. На 24 март 1930 г. е благословен основният камък и започва изграждане на църквата. Храмът „Свети Архангел Михаил“ е осветен на 8 декември 1931 г. от епископ Винкенти Пеев.

Църквата е основно ремонтирана в началото на XXI век. На 10 ноември 2002 г. по линията на „Каритас България“ се открива специален медицински център за обслужване на тежко болни хора по домовете от специално обучен за целта персонал с договор с болницата в града. Скоро след това в енорията започва строителството на манастира „Сестри Бенедиктинки от Тутцинг“.

На 6 май 2019 г. по време на Апостолическото поклонничество на папа Франциск в България в църквата се провежда среща на папата с над 750 представители на католическата общност в България.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Католически храм „Непорочно Зачатие Богородично“ – християнска църква в град Раковски, България, част от Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм на квартал Парчевич (Алифаково).

По време на турско владичество, село Алифаково е било заселено с богати турци. Българите-павликяни от съседните села са работили като ратаи на турските чифлици. През 1914 г. останалите турци в селото решават да се изселят и да продадат имотите си. Отец Амброзий Комаров окуражава жителите на Балтаждии да закупят имотите на изселниците. С увеличаване на броя на семействата преместили се от Балтаджии в Алифаково, нуждата от постоянен свещеник в селото нараства. На 24 октомври 1918 г. отец Венцислав Гайдаджийски е назначен за енорист. През 1919 г. храмът е завършен, с което формално се поставя началото на енорията.

По време на Чирпанското земетресение селото дава най-много жертви от всички населени места в района. Цар Борис III и епископ Викенти Пеев посещават селото на другия

ден и организират първата материална и духовна помощ. Военните са мобилизирани за разчистване на развалините.

Строежът на новата църква започва през 1930 година заедно с храмовете на съседните католически села – „Пресвето Сърце Исусово“ в Калъчлии и „Свети Архангел Михаил“ в Балтаджии. Храмът е осветен на 8 ноември 1931 г.

След политическите промени през 1989 г. енористи в енорията са завърналите се от чужбина в България отци-конвентуалци Симеон Луков от 1991 г., Максимилиян Балабански от 1992 г. и Георги Арлашки от 1995 г. От 1999 г. до смъртта си през 2005 г. енорист е отец Йосиф Пищийски.

В храма се пази частица от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос. Частицата е донесена от отец Венцислав Гайдаджийски, енорийски свещеник в енорията след Първата световна война. След построяване на новия храм през 1931 г. реликвата е била складирана на тавана и открита от отец Артур Хелстовски, който прави нова поставка и я излага в храма през 2021 г.

 

 

Католически храм „Свети Франциск от Асизи“ – християнска църква в село Белозем, България, част от Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква.

Католическата енория в село Белозем води началото си от 1845 г. Тогава епископ Андреа Канова, с личното си посредничество пред турските власти и с попечителство си над всяка от извършваните сделки за закупуване на земи от изселващите се турци, улеснява преселването на жители от село Калъчлии (дн. град Раковски). През 1857 г. била построена първата църква от кирпич и чамови дъски и греди. През следващата година за постоянен свещеник е бил назначен отец Яко Яковски. През 1870 г. отец Алфонсо Бордноли (роден през 1818 г. във Фосонброн, Италия) е назначен за енорийски свещеник в селото. Той си поставя за цел да построи нова масивна църква. Църквата е завършена и осветена през 1891 г. През 1890 г. отец Иван, подпомогнат от главния настоятел на капуцините в Пловдив – отец Бернардо от Андермат и с помощта на доброволния труд на миряните, построяват в двора на църквата сграда за католическото училище в село Белозем. До 1893 година училището съществувало като частно. През 1894 година е било признато за народно. Сградата е използвана до 1925 г., когато общината построява нова сграда.

Абсолютно всички (малко по-малко от 1200) сгради в село Белозем са били разрушени или засегнати от Чирпанското земетресение през 1928 г. Разрушени са двете камбанарии и входната част на църквата. Населението успява да изнесе олтара и останалата мебел. Строежът на новата църква започва през 1930 година заедно с други храмове в съседните католически села. Новата църква е осветена на 13 септември 1931 г.

Църквата е основно ремонтирана в началото на XXI век. Построен е амфитеатър. От 2000 г. ежегодно енорията е домакин на Международния християнски фестивал за музика.