Днес се навършват 21 години от смъртта на отец Йосиф Пищийски – дългогодишен католически духовник и генерален викарий на Софийско-пловдивската епархия, оставил трайна следа в духовния живот на общността в Раковски и региона.

Роден на 26 юни 1934 г. в село Калъчлии, Йосиф Пищийски поема по пътя на духовното служение в труден за Католическата църква период. След политическите процеси срещу духовенството през 1952 г. и смъртта на епископ Иван Романов през 1953 г., църковният живот в Южна България изпада в затруднение. С идването на отец Богдан Добранов като апостолически администратор през 1954 г. започва постепенно възстановяване на религиозния живот и подготовка на нови духовници.

Именно в този период, през 1957 г., в Секирово започва подготовката на младия Йозо Пищийски за свещеник. Той е ръкоположен на 15 ноември 1959 г. от епископ Кирил Куртев в пловдивската църква „Възнесение Господне“. След ръкополагането си служи като клисар и се грижи за храма „Свети Михаил Архангел“ в Секирово.

През 1974 г. е назначен за енорийски свещеник в същото селище, където развива активна пастирска дейност. В края на 70-те години, по повод предстоящата 50-годишнина на храма, той изрисува интериора на църквата в стил „Библия за миряните“ – дело, което и до днес се помни от местните вярващи.

През 1979 г. отец Йосиф Пищийски е назначен за генерален викарий на Софийско-пловдивската епархия – пост, който заема до края на живота си. През годините той съчетава административното си служение с активна работа на терен. През 2000 г. предава енорийските си задължения в Секирово на своя племенник отец Йовко Пищийски, като продължава да служи като енорийски викарий.

През 2003 г. е назначен за енорист в енорията „Непорочно зачатие Богородично“ в квартал Парчевич, град Раковски, където служи до последните дни от живота си.

Отец Йосиф Пищийски умира на 27 март 2005 г., оставяйки след себе си спомен за отдаден духовник, талантлив художник и добър органист. Местната общност го помни с уважение и признателност за неговия принос към църковния и обществен живот.

Източник: „Малка енциклопедия град Раковски“ – автор Иван Плачков