Роден: 13 ноември 354, Тагасте, Нумидия

Починал: 28 август 430, Хипон, Африка

Честване: 28 август

Вид честване: възпоменание

Покровител на: теолози, печатари и редица градове и епархии

Свети Августин, познат и като Аврелий Августин или Августин от Хипон, епископ и изтъкнат Църковен учител, един от отците на Църквата, наричан също и Doctor Gratiae („Доктор на благодатта“), е една от най-важните личности в развитието на западното християнство, както и покровител на Августинския монашески орден. Приел католическата вяра след неспокойно юношество, той е кръстен в Милано от Свети Амвросий и, връщайки се в родината си, води аскетичен живот, посветен на Бога и изучаване на Свещените Писания. По-късно, избран за епископ на Хипон в Африка, в продължение на тридесет и четири години той е учител и пастир на стадото си, което той поучава и назидава с проповеди и многобройни писания, чрез които се бори упорито срещу ересите и мъдро разкрива правата вяра. Свети Августин е роден в Африка в Тагасте, в Нумидия (дн. Алжир) на 13 ноември 354 г. в семейство на дребни земевладелци. От майка си, Света Моника, той получава християнско образование, но след като се запознава с писанията на Цицерон, той се насочва първоначално към философията, като се придържа към манихейството. През 387 г. заминава за Милано. Освен влиянието на майка му, решаваща в живота на Августин е срещата с епископ Амвросий в Милано, от когото той получава кръщението. По-късно се завръща в Африка с желанието да създаде общност от монаси. След смъртта на майка си отива в Хипон, където е ръкоположен за свещеник и епископ. Чрез страстното търсене на истината, той достига до пълно следване на Христос Господ. В него в рядък синтез откриваме съзерцателя, богослова, пастира на душите, катехета, проповедника, мистагога, защитника на вярата, насърчителя на живота в общност. Той е автор на монашеско правило, което повлиява на всички последващи правила на християнския Запад. Неговите писания и неговата мисъл, съдържаща се в текстове като „Изповеди“ или „За Божия град“ остават паметник на изключителна мъдрост и го квалифицират като най-великия сред отците и Църковните учители на Латинската църква. Умира на 75-годишна възраст на 28 август 430 г. и Католическата църква почита литургично паметта му на деня на смъртта му.