Повече от година подготовка, тежки ротации на над 6600 метра и осем почти отвесни стени по пътя към върха – така изглеждаше експедицията на Павел и Анелия Гуджерови към един от най-високите и предизвикателни върхове на планетата

За някои планината е просто далечен хоризонт, а за други – начин на живот. Сред страстните планинари са кметът на Община Раковски Павел Гуджеров и съпругата му Анелия Гуджерова, които тази година си поставиха изключително амбициозна цел – изкачването на Манаслу (8163 м) в Хималаите.

Двамата се подготвят повече от година за експедицията. Усилените тренировки и сериозната подготовка ги отвеждат до самото подножие на осмия по височина връх в света. Манаслу се издига в Непал и е част от масива на Хималаите. Името му се свързва със значението „планина на духа“, а височината от 8163 метра го поставя сред най-сериозните предизвикателства за алпинистите.

Този път Павел и Анелия Гуджерови успяват да преминат през значителна част от маршрута.

„Тренирахме здраво повече от година, подготвихме се добре. Стъпихме на терен, минахме обучение, направихме успешно ротациите до лагер 3 (над 6600 метра)“, разказва Павел Гуджеров.

Пътят нагоре обаче не е бил никак лек. Между първи и втори лагер двамата преминават през осем почти отвесни стени, а изкачването до третия лагер ги отвежда на над 6600 метра надморска височина – среда, в която организмът вече работи при изключително ниско съдържание на кислород.

След успешно проведените ротации семейство Гуджерови се връща в базовия лагер, откъдето започва чакането на подходящ метеорологичен прозорец за атака на върха.

Но тогава решението вече не е било в човешки ръце.

„В този момент планината каза НЕ!“, споделя кметът на Раковски.

Силният циклон и падналият над два метра сняг прекратяват сезона и не позволяват на експедицията да направи опит за достигане на върха. По думите на Гуджеров това не е било препятствие само за тях – тежките условия са засегнали всички експедиции в района.

Вместо последните крачки към върха двамата стават свидетели на суровата страна на високата планина.

„Видяхме огромната мощ на лавините. Видяхме как свалят, евакуират хора с височинна болест. Видяхме с очите си как свалят трупове.“

Тези моменти променят и начина, по който човек гледа на едно подобно изкачване. Височината вече не е просто число, а граница, която природата поставя без предупреждение.

По думите на Гуджеров до този момент планината е взела четири жертви. На фона на видяното той определя като най-важното обстоятелство факта, че той и съпругата му са се прибрали живи и здрави.

Разочарованието от прекратената експедиция е неизбежно.

„Дали сме разочаровани – да, разочаровани сме, но това е част от живота.“

Въпреки това преживяното не е краят на историята.

Напротив – Павел Гуджеров заявява, че двамата с Анелия ще се върнат отново, още по-подготвени и още по-силни, за да направят нов опит.

Но този път с ясното съзнание, че при големите планини човек може да подготви всичко – тренировките, екипировката, маршрута и стратегията – но не може да контролира природата.

„И все пак понякога по-трудно е да спреш, отколкото да продължиш! Не всичко е на всяка цена!“, пише Гуджеров.

А финалното му послание е и своеобразен урок за всеки, който се изправя пред голямо предизвикателство:

„Ще се върнем още по-подготвени и по-силни и ще опитаме пак. И все пак последната дума винаги ще е на планината!“

За Павел и Анелия Гуджерови Манаслу може да е останал без покорен връх тази година, но експедицията им вече е дала нещо далеч по-важно – опит, уважение към планината и още една причина да продължат напред.

Защото понякога истинската победа не е да стигнеш върха на всяка цена, а да разбереш кога планината ти казва да се върнеш.