Божидара Манавска е е на 21. Кореняк раковчанка, вярваща (и в Бог, и в себе си). Завършва хуманитарната гимнация „Св.Св. Кирил и Методий“ в Пловдив, а в момента е студентка по българска филология в Софийския Университет „Св. Климент Охридски. Интересите й са основно в сферата на хуманитарните науки- било то психология, философия, антропология, изобщо човекът като личност, като субект е един необозрим противоречив свят. Смята, че именно в противоречията, в неспирните търсения се крие чарът на човешката природа. Обича също да пътешества и да е с приятели, ако са в съчетание, още по-хубаво. Пътуването и общуването са едни от приятните начини да израснеш, убедена е Божидара.
„Енорията в кв. Секирово ми даде възможност да разпозная и работя върху някои от талантите си. В рамките на няколко години бях аниматор и катехист. Част съм и от вече все по-разрастващото се доброволческо семейство на Каритас, към което и сега приканвам всеки, който има желание да бъде полезен за другите, да се присъедини.“- подчертава Божидара Манавска.
2.След завършване на образованието си бихте ли се върнали в Раковски и мислили ли сте да живеете на друго място?
Мислила и премисляла съм десетки пъти този въпрос. Отговорът почти винаги е бил „да“ в полза на родния град. Сигурно всеки в някакъв етап от живота си е бил или ще бъде пред тази дилема. Въпрос на приоритети. Лично аз имам причини да остана в Раковски, както чисто сантиментални –любими хора, свидни места (някак по-уютно ми е), така и прагматически- виждам потенциал и в себе си, и в града ни. Именно и затова дойдох в София, не заради каприз или някакъв вид негодувание спрямо родното. Точно обратното. Решението ми беше обмислено- бях приета в два университета, познати сред академичните среди с компетентни преподаватели и високи постижения в областта на езикознанието и литературата. Предпочетох Софийския. А в София са и големите телевизии, много от издателствата и редакциите, възможностите са по-големи, по-разнообразни. С почерпения опит и придобитите знания смятам,че ще бъда полезна за града си, ще допринеса с частичка за израстването му. И съм щастлива да заявя, че до момента съм удовлетворена от избора си.
- Като млад човек човек стоите ли далеч от политиката. Бихте ли се занимавали с политика и защо?
Честно казано стоя встрани. И то умишлено. Нямам претенции, че съм компетентна в областта, нито тая желание да съм политик. Знам, че това не е „моето нещо“. Само мога да изкажа това, което усещам. Думата „политик“ дотолкова се е омърсила с различни конотации, че всеки кадърен и честен човек, престрашил се да стане един „от ония“, бива заклеймен като лицемер, паразит, нечовек. И това не е от вчера, в историята и литературата (ни) има редица примери. Аз от своя страна се опитвам да не съдя прибързано, доколкото мога да се информирам от компетентни източници. Но и за млад човек и за такъв, който е „врял и кипял“ в политиката, вече е трудно да вземе решение. Искрените думи, обещанията звучат като клишета, като заучени фрази, защото бивайки повтаряни с години, са изгубили стойността си. Това кара хората да (се) подозират.
Тук идва и ролята ни като граждани. Политиката не бива да се разисква (само) на маса с чашката в ръка или пред клавиатурите. Като граждани трябва да бъдем активни не само в недоволството си, а когато сме запитани по конкретен проблем да бъдем полезни, дейни с критика, с предложения, с обмислени решения. Да не бъдем равнодушни към случващото се ми е мисълта. И граждани, и политици. Това е моето виждане.
- Ако заемахте важен обществено-властови пост какво бихте променили в облика на общината и в частност на вашия град? В каква посока бихте работили ? За каква кауза? Какво бихте искали да доразвиете?
Ах, да речем, че заемах. На прима виста бих вложила средства в облагородяване на младежите- култура, спорт, църква, училище. Но нещо по-конкретно, по-измеримо може би бих продължила да развивам инфраструктурата, както прави и сегашната управа. Колкото по-достъпен е един град, толкова по-благоприятен за развиване на различни видове търговия е той.
- Като визираме работата на общинска администрация, кмет или общински съвет какви хора трябва да са те политици или гражданини
А защо това „или“?
Преди всичко трябва да си съвестен човек. Оттам произтичат и „политикът“, и „гражданинът“. Като политик на местно ниво си е изкуство да съумееш да привлечеш вниманието на „големите“ към проблемите, нуждите на града. За това се искат познания, усет, ораторство, стратегии дори. От друга страна, хората, занимаващи се с управлението на града, волю-неволю са и негови граждани. Колкото по-близки ги чувстват съгражданите им, колкото повече се припознават в тях и споделят едни и същи ценности, толкова повече доверие ще им гласуват.Ще са (от) един отбор. Смятам, че сегашната управа е пример и за двете .
6.Вашата равносметка и оценка за свършеното досега от общинската администрация в Раковски? Това , което ви прави най-силно впечатление. Критика или препоръки към настоящия кмет.
Всички живеещи на територията на гр. Раковски, а и Общината могат да видят резултатите. Изграждане на паркове, пътища, обновяване на централните площади. Също така в културно отношение наблюдавам динамика –изнасят се постановки от големи актьори, дава се поле за изява на различни таланти- народни танци, самодейни актьори, певчески групи…
Поддържа се традицията за организиране на турнири по футбол за младежи, както и провеждането на ежегодния фестивал на кукерите (спомен още от детските ми години)
Все повече местни хора се осмеляват да започнат бизнес на територията на града ни, което говори за едно стабилно полагане на основи,изглежда хората се чувстват уверени да творят, да се развиват именно на родна почва.
Това, а то не е малко, говори за напредък, който сигурно не е постигнат лесно. Пожелавам на сегашния кмет и хората зад гърба му да не се главозамайват, да обърнат внимание на силните и слабите страни в управлението си и да работят върху тях, също толкова усърдно, както досега.
7.Като човек с активна гражданска позиция кои са акцентите върху които бихте искали да се работи по-активно?
Като препоръка бих посочила 2 неща.
Сблъсъкът на човек с администрация винаги е изморителен, нерядко бива оплетен в противоречащите изисквания на институциите. Доколкото е възможно да се направи по- ясно, по- прозрачно за обикновения човек всичко, касаещо го във връзката му с администрацията.
Второто нещо е по отношение на реда. Да има по-строги мерки спрямо извършителите на вандалски прояви.
8.Какви са личните ви амбиции? Как се виждате след 5 години ?
Един от любимците ми, Достоевски, е написал в свой роман следното: „Всичко е в ръцете на човека и всичко му се изплъзва изпод носа само и единствено от страх.“ Аз още работя над това си умение- да не се страхувам, да бъда по-смела в мечтите си и в осъществяването им, да развия потенциала си. Надявам се след 5 години да го съм усвоила.
- Нещо, което не ви попитах , но държите да споделите и е важно за вас.
Струва ми се важно да обърна внимание на отношението ни към езика (разбирате, „професионално изкривяване“ J ). Не само като жител на гр. Раковски, но вече и като филолог, мога да заявя колко богат, пъстър е нашият диалект. Отношението в България изобщо към диалектите е изключително негативно. И отдавам това на факта, че не се говори достатъчно изчерпателно, коректно дори, за тях. Често се свързват с белег за необразованост, за простащина. А това не бива да е така. Те са едно богатство на езика, разновидност, те са самият език, живият. И е погрешно да смятаме, че диалект говорят само в малките населени места. Далеч не сме и единствената страна с диалектни различия. Именно обаче, за да се избегне неразбирането между говорещите различни диалекти, да се улесни общуването, е създаден, изкован книжовният български език. И в основата му са не друго, а диалектите.
Човек обаче трябва да знае кога да „превключи“ от единия езиков код на другия. Има ситуации, места, видове общуване, които изискват по –висок (забележете, не по-добър!) езиков стил (например в училище, в различни институции, медии и т.н)
Това умение може да се упражнява, без да е нужно да се отказвате, да заличавате, да се срамувате от нещо,което е част от идентичността ни.Или както би казал един истински раковчанин „какуту такуз“.
На книжовния ни език също не му е лека съдбата.Често ми се случваше да поправям изказванията на близките си, най-вече в граматично отношение. В началото ми се сърдеха, сега ми споделят „знаеш ли, замислям се вече какво да кажа“. Самото това замисляне ме радва. Защото това показва отношение, отговорност, внимание към езика ни, този хубав български език. И та така. Те вече знаят, разбират, че не е, за да се „покажа“ колко много знам, а защото ме е грижа, защото ги обичам. И близките ми, и езика.