Последни новини

Кой е Петър Парчевич? Или началото на Българското национално възраждане

Петър Парчевич

Барон Петър Парчевич е български католически епископ.

Роден е през 1612 г. в стар чипровски род. Учи в католическо училище, след което продължава образованието си в Италия във висшите школи в Папството.Той владеел превъзходно гръцки, латински, италиански, влашки и арменски. След завръщането си в България,е ръкоположен за свещеник от Сердийския архиепископ Петър Деодат, също голям родолюбец.Връща се като доктор по богословие и каноническо право. Удостоен е с баронска титла от императора на Свещената римска империя.

Архиепископ Петър Парчевич оглавява дипломатическите мисии в преговорите за кръстоносен поход срещу Османската империя. Около средата на 17 век сред старата чипровска аристокрация постепенно се оформя идеята католическата вяра да бъде използвана като среда, чрез която българската национална идея за освобождение да бъде осъществена.

Парчевич взема живо участие в българското съзаклятие с дипломатически мисии. Той убеждава влашкия господар Матей Бесараба да участва в заговора и от негово име отива да преговаря с полския крал Владислав IV, победителя на турците. Мисията му се увенчава с успех, но скоро кралят умира.

В края на 1649 г .в  гр.Търговище българските съзаклятници отново преговарят с Матей Бесараба. Парчевич е изпратен с мисия в Полша, Германия и Венеция. В посланията, българските съзаклятници заявявали на европейските владетели, че българският лъв не е загинал, той не спи, само дреме и не трябва да се изпуска сгодния час за съвместно нападение срещу турците.
Фердинанд III започва война с турците през 1661 година, която трае няколко години, но не подобрява положението на християните в границите на Османската империя.
Парчевич се завръща в Молдова, за която настъпили лоши времена поради нахлуването на татарите през 1668 г. Там той останал до 1673 г., когато вече болен и изтощен от борбата, предприема своето последно пътуване.

Снабден с писма от молдовския господар Стефан Питрашка, архиепископ Петър Деодат, високопоставени представители на българския и сръбския народ, Петър Парчевич  посещава Полша, Виена, Венеция и Рим.
Идеите на Парчевич и Петър Богдан представляват и началото на българското национално Възраждане. Дипломатическите опити на епископ Петър Парчевич остават неуспешни
Смъртта на Петър Парчевич, която го застига на  23 юли 1674 г., слага край на един живот, отдаден на една мечта –  свободата на България
Няколко години по-късно, след битката при Виена, когато османските войски са разбити и в коалицията срещу тях вече участват Австрия, Полша, Венеция и Русия, българските католици решават, че е време за въстание. То избухва през 1688 под ръководството на Георги Пеячевич , но е потушено и българите от Чипровци са принудени да се изселят в Европа, най-вече в областта Банат.