Местна инициативна група „Раковски“ изпълнява проект „От Средновековието до наши дни – популяризиране на значими личности, събития и църковно наследство на териториите на МИГ Раковски и МИГ Радомир-Земен“ по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., административен договор № РД 50-45/18.07.2024 г. В рамките на няколко публикации ще бъдат представени личности, събития, храмове и манастири, които представляват съществена част от значимото църковно наследство на територията на община Раковски.

Учителите са пазители на ценностите и общностния интегритет на всяко общество. Пътеводители в цивилизационния избор на всеки човек от най-ранна детска възраст. Затова извадката от проучването на значимите личности и събития от Средновековието до наши дни започва с представянето именно на няколко учители от териториите на МИГ Раковски.

Петър Узунов е учител и читалищен деец. Роден на 21 януари 1928 г. в село Калъчлии. Средното си образование завършва в Първа мъжка гимназия в Пловдив. Служи в гранични войски на сръбската граница в района на село Раяновци, Видинско. След уволнението си започва да работи като нередовен учител в Генерал Николаево и в същото време учи в полувисшия институт в Стара Загора. От 1959 г. до 1963 г. преподава в Секирово по френски, физическо и история. От 1963 преподава по история в училище „Христо Смирненски“. След реформиране на училищата през 1975 г. започва да преподава в прогимназията в кв. Нов център, където работи до пенсионирането си. Умира на 14 май 1989 г. През годините е самодеец в читалището в родното си място, активист на ОФ и Гражданска отбрана, член на БЗНС. За своята работа е награждаван с медалите „Климент Охридски“ и „Двадесет и пет години Гражданска отбрана“, лауреат на републикански фестивали по художествена самодейност, носител на златна, сребърна и бронзова значка на златна, сребърна и бронзова значка на ОФ.

 

 

 

 

 

 

 

Атанас Натев е професор, доктор по философия. Роден е на 25 април 1929 г. в с. Гирен, днес с. Белозем. Дълги години е работил като преподавател в СУ, Катедра по история и теория на културата. Професор е по теория на литературата в Института за литература при БАН (от 1969 г.). Ръководи секция „Естетика и изкуство“в Института за съвременни социални теории при Президиума на БАН.  Бил е и директор на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София. А през 1991 г. става член на Wissenschaftskolleg и директор на Българския културен институт в Берлин.

Доцент Иван Костов е роден на 21 декември 1959 г. в село Генерал Николаево. Завършва основното си образование в родното си място, а средното – в Образцов техникум по електротехника в Пловдив през 1978 г. След това отбива военната си служба в Елхово. През 1985 г. завършва „Автоматизация на производството“ в Техническия университет в София. След дипломирането си започва работа по разпределение в Завода за асинхронни двигатели в Пловдив и след това работи в Стоманолеярния завод в град Раковски. През лятото на 1990 г. печели конкурс за преподавател по „Автоматично управление и регулиране, управление на електрозадвижванията“ във филиала на Техническия университет в Пловдив. През 2003 година защитава докторат по „Електрозадвижване“, а през 2004 г. е избран за доцент по същата научна дисциплина. От 2007 до 2019 г. е ръководител на Катедра „Системи за управление“. Научните му интереси са в областта на синтеза на системи за управление на електрозадвижвания с двигатели за постоянен ток, асинхронни и синхронни двигатели. Самостоятелно и в съавторство има издадени 6 учебника и учебни помагала, 15 статии, публикувани в периодични издания, 15 научни доклади на конференции и 6 разработки, внедрени в експлоатация.

Доцент Тони Узунов е роден на 23 март 1960 г. в село Генерал Николаево. Висшето си образование завършва през 1986 г. във Висшето техническо училище „Ангел Кънчев“ (ВТУ) в Русе. След дипломирането си започва да работи като научен сътрудник във ВТУ-Русе и през 1987 г. е избран за редовен асистент в катедра „Подемно-транспортни машини“. През 1990 г. е избран за старши, а през 2002 г. за главен асистент в катедра „Теория на механизмите и машините и подемно-транспортна техника и технологии“. През 2007 г. защитава докторат в областта „Подемно-транспортни машини“, а от 2010 г. е доцент в същата област. Заместник-декан на Аграрно-индустриален факултет във ВТУ-Русе от 2012 до 2020 г. Автор и съавтор на над 70 статии, доклади и учебни пособия.