2-ри март,2018година
Донка Куманова
Един различен и необичаен ден за жителите на Шишманци- денят на тържественото откриване на паметника на участниците и загиналите във войните за България от селото ни.
Неговото респектиращо присъствие в центъра на селото се подсилва и от визуалната му прилика с паметника на Шипка – всеки българин знае с колко символика е заредена тази българска светиня. Точно в 17.00 часа засвири духовата музика и започна официалната церемония по откриването на паметника.Изтръпнали, се пренесохме в онези далечни времена, когато нашите обикновени съселяни е трябвало да направят най-трудния си избор и да минат през ада на войната с достойнството, което изисква воинската им чест и за да защитят българското и българщината.Тръгнали направо от нивичките и свидните на сърцата им семейни огнища, за да не се върнат част от тях никога вече. Болката за пожертваните по бойните полета млади животи за миг сграбчи сърцата ни, буца заседна в гърлото. Усетихме отново големия смисъл на думи като Род, Родина, Отечество, Свобода…За това допринесоха и силно емоционалните думи на водещата и на официалните гости на церемонията.В ушите ни остана да отеква като камбанен звън призива от словото на Кмета на общината г-н Гуджеров : ,,Да помним”! Да помним това,че за да го имаме нашия спокоен, добър, мирен ден е платена жестока цена. Живата памет викаше и търсеше корена си,търсеше още български души, в които да оживява. Родолюбивата инициатива на кмета на селото ни и издигането на паметника ще бъдат сигурен начин да съхраним от забравата спомена за нашите герои и да го предадем на потомците.Той ще остане във времето като хвърлен мост между поколенията, мост съхраняващ историческата ни памет.Изживяхме всеки по своему по един малък катарзис и се отправихме към читалището, където предстоеше тържество в чест на Националния ни празник. На сцената прозвучаха отново гневните стихове и задъханите революционни заклинания на Ботев и заръките на Апостола за смислен и достоен живот посветен на Отечеството. Изпълнени бяха бунтовни песни, родени в трудни и съдбовни времена от творческия гений на народа ни. Деца с много любов и жар декламираха ,,Отечество любезно’’ и ,,На прощаване’’. Духовата формация от гр. Раковски вдигна градуса на настроението с изпълнението на песни,станали емблематични за българина, като,,Кой уши байрака’’ и ,,Де е България’’. Родолюбивото чувство завладя залата, лицата грейнаха, повечето припяваха заедно с изпълнителите на сцената.
Защото, колкото и различни да сме,всички носим в сърцето си България и всички заедно сме България. Своя дебют направи и самодейният танцов състав с р-л кмета на Шишманци Костадин Иванов. Изпълни два танца, които са буквално илюстрация на уникалната и необятна хубост на българския автентичен фолклор,взети направо от неговата съкровищница и с които заплени и грабна публиката. Един добър,благословен ден от живота на селото ни. Ден,който ни донесе повече радост и поводи за гордост и самочувствие,повече самоуважение. От него за нас и за поколенията след нас остана едно свято място, пред което да поспираме в забързания си делник. А имената изписани на плочата да са тема за размисъл и нашият коректив в посоките и изборите, които неизбежно правим всеки ден в живота си. Защото наистина към голямото утре се тръгва от далечното и незабравено вчера.
Донка Куманова е от с. Шишманци. Бивш директор е на ПГ“Петър Парчевич“ в гр.Раковски. В момента е пенсионер и работи към читалище „Св.Св.Кирил и Методий-1929г.“
