Днес Църквата чества Блажена Дева Мария от планината Кармил

Днес Църквата чества Блажена Дева Мария от планината Кармил, където едно време пророк Илия връща народа на Израел към поклонението на живия Бог, а след това отшелници се оттеглят в търсене на уединение, създавайки Орден за съзерцателен живот под покровителството на Пресвета Богородица.
Първият пророк на Израел, Илия (IX век пр. Хр.) на планината Кармил, полуава видение за идването на Девата, която се издига като малък облак от земята към планината, донасяйки дъжд и спасявайки Израел от суша. В този образ всички християнски мистици и екзегети винаги са виждали Дева Мария, която, носейки Божественото Слово в себе си, дава живот и плодородие на света. Към края на XII век група отшелници, „Братята на Блажена Дева Мария от планината Кармил“, строят параклис, посветен на Дева Мария на планината Кармил, а впоследствие монасите кармелити основават също и много манастири на Запад. На 16 юли 1251 г. Девата с Младенеца на ръце, заобиколена от ангели се явява на първия генерален приор на Ордена, блаженият Симон Сток, на когото тя дава „скапулара“, носенето на който дарява милост на христианската душа след смъртта, както и „съботната привилегия“, с обещание за избавление на душата от мъките на Чистилището в съботата след смъртта. По-специално в католическата и кармелитската традиция, всъщност Блажена Дева Мария от планината Кармил представлява „най-красивото цвете в Божията градина“, майка и сестра на онези, които искат да „изкачат планината на Господ“, за да пребъдват с нея на святото място на Бог. Една от най-важните и известни молитви, посветена на Блажена Дева Мария от планината Кармил, е „Цвете на Кармил“ („Flos Carmeli“ на латински), приписвана на английския светец отшелник Симон Сток. Литургичният ѝ празник се чества на 16-ти юли, денят, в който през 1251 г. тя се явява на блаженият Симон Сток, връчвайки му „нарамника“.